Геномът на коронавируса беше споделен свободно, а девет седмици по-късно ваксина влезе в изпитване

На 11 януари 2020 г., в първите дни на епидемията в Ухан, изследователят Едуард Холмс от Университета в Сидни публикува на научния форум Virological.org пълния генетичен код на новия коронавирус, от името на екип начело с професор Юнджън Джан от Университета Фудан в Шанхай. Съобщението беше кратко и недвусмислено: „Свободно изтегляйте, споделяйте, използвайте и анализирайте тези данни.“

Последиците дойдоха бързо. Върху този публикуван код лаборатории по света започнаха работа наведнъж. Първото изпитване на ваксина с иРНК, изградена върху последователността, започна върху хора на 16 март 2020 г. в САЩ, водено от Националния институт по алергии и инфекциозни болести. От споделения генетичен код до първата инжекция минаха около девет седмици. По онова време това беше най-бързото разработване на ваксина в историята.

Идеята има история

Свободното споделяне на данни изглежда очевидно едва след като е станало норма. Дълго то не беше. Обичайната практика в науката е данните да се пазят до публикация, защото публикацията носи признание и кариера. Идеята, че някои данни са твърде важни, за да чакат, се наложи трудно.

Повратна точка бяха така наречените „Бермудски принципи“ от 1996 г. Ръководителите на Проекта за човешкия геном се събраха на Бермудите и се договориха, че разчетените участъци от ДНК ще се пускат в публично достъпни бази данни в рамките на 24 часа след разчитането им, преди всякаква публикация. Това противоречеше на целия навик на професията, но превърна бързото отворено споделяне в стандарт за геномиката. По-рано, през 1991 г., физикът Пол Гинспарг вече беше основал arXiv, свободен архив, в който учените споделят ръкописите си преди рецензиране, десетилетие преди „отворен достъп“ да стане движение.

Защо ускорява

Механизмът е прост. Когато едни данни са отворени и достъпни веднага, хиляди екипи могат да стъпят върху тях едновременно, вместо един по един. Публикуван свободно геном позволява работата по ваксина, по диагностичен тест и по лекарство да тръгне паралелно, навсякъде. Разликата е като между общ път, по който всеки може да мине, и много частни платени пътища, всеки от които спира част от движението. Отворената инфраструктура не прави откритието вместо учените, а маха забавянето между тях.

Какво още не е решено

Идеята има реални нерешени места и е честно да се посочат. Отвореният достъп струва пари, а когато сметката се прехвърли върху авторите под формата на такси за публикуване, тя може да изключи изследователите от по-бедни институции, тоест точно онези, на които отвореността трябва да помогне. Свободното качване без строг подбор ражда и хищнически издания, които печатат всичко срещу пари. И самата отвореност не изравнява автоматично: ползата от общите данни се струпва там, където вече има капацитет да се използват. Отворената наука сваля една преграда, но не всички.

Откритието рядко е самотно хрумване. То е следваща стъпка върху нечия предишна. Идеята на отворената наука е да съкрати разстоянието между стъпките: колкото по-бързо и свободно се споделя, толкова по-скоро следващият може да продължи.