Защо някои епохи изобретяват повече от други: новата наука, която търси рецептата за напредък

На 30 юли 2019 г. в списание The Atlantic излезе кратък текст със заглавие „Нуждаем се от нова наука за напредъка“. Авторите му са Патрик Колисън, съосновател на платформата за разплащания Stripe, и Тайлър Коуен, професор по икономика в университета „Джордж Мейсън“. Предложението им е просто на пръв поглед: напредъкът заслужава собствена област на изследване, а такава засега няма.

Идеята им не е поредната похвала за прогреса. Точно обратното, тя тръгва от неудобно наблюдение: знаем изненадващо малко за това как всъщност се случва напредъкът. Кои институции, градове, начини на финансиране и култури произвеждат гъсти струпвания от открития, и защо други, при същите ресурси, не произвеждат нищо. Колисън и Коуен предлагат това да се изучава систематично.

Най-точното им изречение обяснява каква наука имат предвид. „Progress Studies е по-близо до медицината, отколкото до биологията“, пишат те. Целта не е само да разберем как работи една система, както биологът разбира клетката, а да я подобрим, както лекарят лекува пациент. Разбирането е средство, не крайна цел.

Защо изобщо е нужно

Зад предложението стои тревожен факт. Изследване на четирима икономисти, начело с Никълъс Блум от Станфорд, публикувано в American Economic Review през 2020 г., показва, че идеите стават все по-трудни за намиране. Тоест за да поддържаме същия темп на напредък, ни трябват все повече изследователи.

Най-яркият им пример е законът на Мур, според който гъстотата на транзисторите в чиповете се удвоява приблизително на всеки две години. Този темп се държи от десетилетия, но не сам по себе си. Броят изследователи, нужни днес, за да се постигне същото удвояване, е над 18 пъти по-голям от този в началото на 70-те години. За икономиката на САЩ като цяло авторите намират, че продуктивността на изследванията пада с около 5 процента годишно. С други думи, влагаме все повече хора и пари, за да получим същия резултат. Напредъкът не е автоматичен и това е причината да си струва да го изучаваме.

Какво предлага да се изучава

Колисън и Коуен не искат нов университетски факултет. Предлагат по-скоро промяна в приоритетите на учени, финансиращи организации и дарители. Кои механизми за финансиране раждат пробиви и кои задушават риска. Защо някои градове и епохи, от Флоренция на Ренесанса до Силициевата долина, събират необичайно много талант на едно място. Как се оценява и възнаграждава науката. Тази посока днес има и име, метанаука: научно изследване на самата наука. То проверява дали начинът, по който финансираме и рецензираме, наистина работи.

Спорното

Идеята има и сериозни критици, и си струва да се каже ясно. Първото възражение е, че „напредък“ не е неутрално понятие. Напредък за кого, измерен как и с каква цена за околната среда или за онези, които губят от промяната. Числото на брутния продукт може да расте, докато нещо важно се руши. Второто възражение е по-приземено: че „Progress Studies“ е до голяма степен преназоваване на неща, които икономиката на иновациите и историята на науката вече изучават. Защитниците отвръщат, че разликата е в намерението, тъй като целта тук е не просто да разберем напредъка, а да го ускорим, и че точно тази практическа насоченост липсва в съществуващите полета.

Приемаме, че напредъкът или ще се случи от само себе си, или изобщо не зависи от нас. Идеята на Progress Studies е, че между тези две крайности има цяло поле за изучаване: условията, при които обществата създават повече, и които можем да разберем и променим.