От Нова Зеландия до Бутан държави мерят успеха си по благосъстояние, а не по БВП

Брутният вътрешен продукт, БВП, е сумата на всичко произведено в една икономика за дадена година. Той е удобен, сравним между държави и излиза бързо, затова стана основната мярка за това как върви една страна. Проблемът е, че никога не е бил замислен като мярка за това дали хората живеят добре, а често се използва точно така.

През февруари 2008 г. френското правителство помоли икономиста Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда, заедно с колегите му Амартия Сен и Жан-Пол Фитуси, да прегледат доколко БВП описва състоянието на едно общество. Докладът им излезе през септември 2009 г. Заключението беше, че разчитаме прекалено на един-единствен показател и че той трябва да се допълни с по-широк набор от мерки, който отразява разпределението на благосъстоянието и устойчивостта.

Какво пропуска БВП

БВП брои производството, независимо какво е то. Ако едно наводнение съсипе град, разчистването и възстановяването добавят към БВП, макар хората да са по-зле. Той не отчита неплатения труд у дома, не вижда дали растежът изчерпва природата, за да произведе числото, и мълчи за това как е разпределено богатството. Комисията на Стиглиц формулира идеята кратко: да преместим фокуса от измерване на производството към измерване на благосъстоянието на хората.

Разликата може да се обясни просто. БВП е като скоростомера на кола: показва колко бързо се движи, но нищо за това накъде отива, дали пътниците са добре и колко гориво е останало. Никой не предлага да махнем скоростомера. Идеята е да не караме, гледайки само в него.

Идеята на практика

Най-ясният опит да се приложи е на Нова Зеландия. През 2019 г. правителството представи първия си „Бюджет за благосъстояние“, който подрежда разходите по пет приоритета за благосъстояние, а не само по очаквания растеж на БВП. Целта е парите да се насочват там, където подобряват живота на хората, измерено по няколко показателя, а не по едно число.

Идеята има и по-стар корен. Кралство Бутан от десетилетия говори не за брутен вътрешен продукт, а за „брутно национално щастие“. През 2011 г. по инициатива на Бутан Общото събрание на ООН прие резолюция, която призовава страните да търсят „по-приобщаващ, справедлив и уравновесен подход“ към развитието и да отчитат щастието и благополучието. Оттогава редица международни институции публикуват собствени табла с показатели отвъд БВП.

Спорното

Идеята среща сериозни възражения и те не са дребни. БВП оцеля толкова дълго, защото е едно число: просто, сравнимо и навременно, а таблото от десет показателя е по-трудно да се следи и още по-трудно да се превърне в решение. Критиците питат и дали „бюджетите за благосъстояние“ промениха реалното разпределение на парите, или най-вече езика, с който то се описва. Измерването на субективното благополучие, тоест колко доволни се обявяват хората, също е спорно, защото зависи от начина на допитване. Затова засега идеята допълва БВП, а не го е заменила: заглавията все още се пишат по растежа.

Каквото мерим, това преследваме. Ако единствената цифра, по която съдим за една страна, е колко произвежда, ще получим повече производство. Идеята отвъд БВП е проста промяна с големи последствия: първо реши какво значи да живееш добре, после мери него.