Светът строи 63 ядрени реактора, но 48 от 52-те нови са по китайски или руски проект

От Чернобил насам ядрената енергия беше идея в отстъпление. През последните години се върна в разговора, но не защото някой е спечелил стария спор. Върна се, защото климатичната сметка изисква електричество, което не спира, когато няма вятър, и не изпуска въглероден диоксид.

На 16 януари 2025 г. Международната агенция по енергетика, междуправителствената организация, която следи световните енергийни пазари, публикува доклада The Path to a New Era for Nuclear Energy. Числата в него описват реален обрат: 63 реактора в строеж в края на 2024 г. с над 70 гигавата мощност, близо 420 действащи реактора в над 30 държави, годишни инвестиции, нараснали с почти 50% за трите години след 2020 г. и надхвърлящи 60 милиарда долара, и над 40 държави с политики в подкрепа на разширяване.

Същият доклад обаче казва и кой строи. От 52-те реактора, чието строителство е започнало след 2017 г., 48 са по китайски или руски проект: 25 китайски и 23 руски. Три четвърти от строящите се реактори са в развиващи се икономики, половината от тях в Китай. Преоценката е факт. Тя просто не се случва там, където западният читател предполага.

Спорът за ядрената енергия отдавна не е за това дали е безопасна. Числата за това са ясни от години. Спорът е дали Западът още може да я строи навреме и на цена, която има смисъл.

Тук има разминаване между усещане и данни, каквото рядко се среща толкова голямо.

Начинът да се сравнят енергийните източници е същият, по който се сравнява безопасността на пътищата: не по общия брой загинали, а на изминат километър. Иначе най-опасен ще излезе най-използваният път. Затова смъртните случаи се броят на тераватчас произведено електричество, което е около колкото потребява за година малък град.

По изчисленията на Хана Ричи в Our World in Data, обновени през юли 2022 г., числата са следните: въглища 24,62 смъртни случая на тераватчас, нефт 18,43, природен газ 2,82, водна енергия 1,3, вятър 0,04, ядрена енергия 0,03 и слънчева 0,02. Смъртните случаи включват и авариите, и замърсяването на въздуха, което при въглищата върши почти цялата работа.

Числото за ядрената енергия не крие авариите, а ги съдържа. То е получено, като се приемат 433 смъртни случая от Чернобил и 2314 от Фукушима, по оценки на научния комитет на ООН UNSCEAR и на японското правителство, и се разделят на цялото световно ядрено производство от 1965 до 2021 г., което е 96 876 тераватчаса. Двете най-тежки аварии в историята на технологията са вътре в тези 0,03.

Две уговорки. Числото за водната енергия 1,3 е почти изцяло една случка: скъсването на язовир Банчао в Китай през 1975 г. с около 171 000 жертви. Без нея водната енергия е на 0,04. И по-важната: самата Ричи предупреждава, че сравняването на дъното на таблицата помежду си е подвеждащо, защото несигурността около тези стойности е по-голяма от разликите между тях. Тоест не бива да се чете, че ядрената енергия е по-безопасна от вятърната. Честният прочит е, че ядрената, вятърната, слънчевата и водната без Банчао са приблизително еднакво безопасни и всичките са стотици пъти по-безопасни от въглищата.

В цената и в часовника. И това не е твърдение на противниците, а на самата агенция, чийто доклад иначе е благосклонен към технологията.

Агенцията пише, че строителството на големи реактори в развитите икономики през последните години е било съпътствано от съществени забавяния и големи преразходи. Добавя и число, което обяснява защо частният капитал стои настрана: голям реактор излиза на нула 20 до 30 години след началото на проекта. Малко инвеститори мислят в такъв срок, и затова почти навсякъде строят държавни дружества.

Второто уязвимо място е горивото. Над три четвърти от световния добив на уран идва от четири държави, а над 99% от мощностите за обогатяване са у четирима доставчици, като Русия държи 40%. Аргументът „ядрената енергия значи енергийна независимост“ трябва да мине през това изречение, преди да бъде използван в Европа.

Най-евтината част от възраждането всъщност не е ново строителство. През последните пет години са взети решения за удължаване на живота на над 60 реактора, около 15% от мощността на световния флот. Това е реално и полезно, но е друго нещо: то запазва съществуващото, не създава ново.

Малките модулни реактори, познати като SMR, са надеждата за излизане от капана на цената: фабрично произвеждани еднакви блокове вместо уникален строеж на място. Настоящите планове стигат до 25 гигавата, предимно за захранване на центрове за данни.

Числата нататък обаче са сценарии, а не прогнози, и разликата е съществена. Базовият сценарий на агенцията стига до 40 гигавата SMR мощност до 2050 г., а сценарият за бърз растеж до 120 гигавата, тоест над хиляда реактора. Вторият обаче е обвързан с условия: цената трябва да падне до 2500 долара на киловат в Китай и 4500 в САЩ и Европа до 2040 г., а натрупаните инвестиции да достигнат между 670 и 900 милиарда долара до 2050 г. Сценарий не е предсказание. Той е изречение от вида „ако това стане, ще излезе онова“.

И една уговорка за датите. През януари 2025 г. агенцията очакваше световното ядрено производство да достигне рекорд през 2025 г. Това беше прогноза, направена в първите дни на годината, а не отчетен резултат, и тук не е проверявана срещу окончателните данни. Разликата между „очаква се“ и „стана“ е точно мястото, където този разговор най-често се обърква.