Дадоха на хиляди хора пари без условия. Почти никой не спря да работи

От 2017 г. насам поне четири сериозни експеримента раздадоха безусловни пари на случайно избрани хора и сравниха резултата с контролна група: Финландия, Кения, Стоктън в Калифорния и американското изследване на OpenResearch. Заедно те превърнаха базовия доход от спор за принципи в спор за числа.

Общият извод е по-скучен и по-полезен от двете популярни версии. Хората не зарязват работа масово: никъде няма нищо, което да прилича на срив в заетостта. Но и обратното чудо не се случва. В най-голямото и най-строго измерено американско изследване участието на пазара на труда пада с 4,1 процентни пункта, а работните часове с един до два седмично.

Разминаването между експериментите не е шум в данните. То показва нещо по-важно: „базов доход“ не е едно нещо. Размерът, продължителността и най-вече това кой получава парите променят резултата изцяло.

Най-строгото американско изследване намери точно това, от което поддръжниците се опасяваха: хората работят малко по-малко. Спадът е реален. Той е и малък.

Финландия: по-малко напрежение, малко повече работа

Финландският експеримент е единственият, проведен от национална държава. От януари 2017 г. до декември 2018 г. 2000 случайно избрани безработни финландци получаваха по 560 евро месечно, необлагаеми, независимо дали си търсят работа и дали са намерили.

Официалната оценка, публикувана от финландското Министерство на социалните въпроси и здравеопазването заедно с осигурителния институт Kela на 6 май 2020 г., измерва заетостта за периода ноември 2017 до октомври 2018 г. Получателите на базов доход са работили средно 78 дни, шест дни повече от контролната група.

Шест дни за цяла година са малко и оценителите го казват открито. Важното е знакът: групата, която получаваше пари без никакви условия, работи повече, а не по-малко от групата, която ги получаваше срещу задължения да търси работа.

По-силният резултат обаче е другаде. Получателите съобщават за по-голяма удовлетвореност от живота и за осезаемо по-малко психическо напрежение, депресия, тъга и самота. Финландия тества базовия доход като политика по заетостта, а намери ефект върху здравето.

Кения: най-големият експеримент досега

Изследването в Кения е най-мащабното на света, както по брой обхванати хора, така и по продължителност на плащанията. 295 села са разпределени на случаен принцип в четири групи: 100 села без нищо, 44 села с базов доход от 0,75 долара на възрастен на ден за дванайсет години, 80 села със същата сума, но само за две години, и 71 села с еднократно плащане от около 500 долара.

Дванайсетте години са ключовият параметър. Те са опит да се пресъздаде усещането за трайно право, а не за временна помощ. И мащабът е реален, въпреки че сумата звучи нищожно: трансферите се равняват на около 15% от всички разходи в едно село.

Резултатът, публикуван през септември 2023 г. от екип на MIT, Принстън и Калифорнийския университет в Сан Диего, е неочакван. Общата заетост не се променя. Тя обаче се измества: хората излизат от наемния труд и влизат в собствен бизнес. Броят на неземеделските предприятия расте с 25%, а чистите им приходи почти се удвояват.

Още по-любопитно е сравнението между групите. Еднократната голяма сума върши същата работа, ако не и по-добра, от дългия месечен поток. Малките месечни плащания за две години имат забележимо по-слаб ефект, макар че към момента на измерването всички групи са получили приблизително еднакво количество пари. Изглежда значение има не толкова колко, колкото колко предвидимо.

САЩ: числата, които не са удобни

Американското изследване на OpenResearch е най-строгото досега в богата държава. 1000 души с ниски доходи получаваха по 1000 долара месечно в продължение на три години, а контролната група от 2000 души получаваше по 50 долара. Резултатите излязоха като работен документ на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) през юли 2024 г.

Изводите не се четат добре, ако търсите потвърждение. Участието на пазара на труда пада с 4,1 процентни пункта. Работните часове намаляват с един до два седмично, тоест между половин и един работен ден на месец. Партньорите на получателите съкращават часовете си приблизително толкова. А доходът извън самия трансфер пада с около 1800 долара годишно: участниците връщат обратно около 15% от получената сума под формата на пропуснати заплати.

Това не е срив. 4,1 процентни пункта означава, че на всеки 100 участници около четирима повече са извън пазара на труда, а останалите 96 продължават както преди. Но не е и нула, а точно нула твърдяха мнозина.

Демонстрацията в Стоктън, Калифорния, сочи в обратната посока. 125 жители получаваха по 500 долара месечно от февруари 2019 г. За една година делът на работещите на пълен работен ден сред тях расте от 28% на 40%, докато в контролната група расте от 32% на 37%.

Двата резултата не се примиряват лесно и не бива да се примиряват насила. Стоктън е 125 души, една година и 500 долара месечно, при това по данни, съобщени от самите участници. OpenResearch е 3000 души, три години и двойно по-голяма сума, с предварително обявен план за измерване. Когато по-голямото, по-дългото и по-добре измереното изследване казва друго, тежестта е на негова страна.

Защо резултатите се разминават

„Базов доход“ не е едно нещо, както „лекарство“ не е едно нещо. Дозата, продължителността и това кой го приема променят резултата, а четирите експеримента се различават и по трите.

Финландия плащаше на безработни, за които всяка работа е стъпка нагоре. Кения плащаше на хора, за които 0,75 долара на ден е капитал, а не издръжка, и които го вложиха в бизнес. OpenResearch плащаше на американци с ниски доходи, за които 1000 долара месечно стигат, за да откажеш смяна, която не искаш. Едно и също действие, три различни населения, три различни отговора. Това не е противоречие, а информация.

Какво още не знаем

Нито един от тези опити не е тествал универсален базов доход. Всички са тествали пари, дадени на малцина в икономика, в която всички останали работят по старите правила. Истински универсален доход би променил цените, заплатите и данъците, а това никой от експериментите не може да улови по устройство.

Не знаем и какво става след края. Финландският експеримент трая две години, американският три. Човек, който знае, че парите свършват след година, се държи различно от човек с трайно право. Кенийският опит е единственият, проектиран за дванайсет години, и точно той дава най-различаващия се резултат. Това едва ли е съвпадение.

Не знаем и дали намалените часове са загуба. Изследването на OpenResearch отчита колко се работи, не какво се работи. Час по-малко може да е час, прекаран в грижа за дете, в обучение или в търсене на по-подходяща работа. Може да е и просто час по-малко. Данните не различават двете, а всяко твърдение, че хората започват да работят „по-смислено“, засега е надежда, не измерване.