Въглищата вече дават под една десета от тока в Европейския съюз

През 2025 г. въглищата произведоха 9,2% от електроенергията в Европейския съюз, или 257 тераватчаса. Това е най-ниският дял, откакто изобщо се води статистика. Числото е от годишния преглед на британския енергиен институт Ember, публикуван на 22 януари 2026 г.

Мащабът личи в сравнението с 2015 г. Тогава въглищата даваха 24,6% от тока в ЕС, почти една четвърт, и произвеждаха 705 тераватчаса. За десет години производството им е паднало с около две трети.

Ember нарича процеса необратим спад. Става дума не за една добра година, а за посока, която се държи вече цяло десетилетие.

За десет години въглищата в ЕС минаха от почти една четвърт от тока до по-малко от една десета. Мястото им не беше заето от друго изкопаемо гориво.

Кой всъщност още гори въглища

Отговорът е изненадващо тесен. Германия и Полша заедно дават над 74% от въглищното производство в ЕС. На практика две държави горят три четвърти от всички въглища в съюза, а останалите 25 си поделят другата четвърт.

И в двете обаче спадът продължава. През 2025 г. въглищата в Германия паднаха с 3,2%, а в Полша с 6,6%, и в двете страни достигнаха най-ниското си ниво за всички времена: 103 тераватчаса в Германия и 87 в Полша.

В останалата част от съюза въглищата вече са странична бележка. Според Ember 19 от 27-те държави в ЕС имат нула или под 5% въглища в производството си на ток, с две повече отпреди година. Ирландия спря да гори въглища през юни 2025 г. Финландия на практика приключи с тях през април, четири години преди собствения си краен срок в средата на 2029 г., а вятърът там достигна рекордните 27% от тока.

Отговорът на най-честото възражение

Обичайният контрааргумент е, че въглищата просто са заменени с газ, тоест че едно изкопаемо гориво е сменено с друго и печалбата е счетоводна, не реална.

Данните на Ember отговарят конкретно. Двадесет и две държави в ЕС някога са имали въглища в производството си на ток. В нито една от тях спадът на въглищата през последните десет години не е компенсиран с равностойно увеличение на газ или друго изкопаемо гориво. Мястото е заето основно от вятър и слънце.

Това не значи, че газът изчезва. През 2025 г. газовото производство в ЕС дори се увеличи с 34 тераватчаса, или 8% спрямо предходната година, макар да остана 18% под върха си отпреди енергийната криза. Твърдението на Ember е за десетилетието, не за отделната година.

Защо въглищата си отиват точно сега

Полезно е да се мисли за въглищната централа като за кола на старо, която все още върви. Купена е отдавна и е изплатена, но всеки изминат километър струва пари за гориво, а с годините ремонтите зачестяват. Слънчевият парк е обратното: плаща цялата си сметка при построяването, а после горивото пристига безплатно всяка сутрин.

Докато панелите бяха скъпи, старата кола печелеше. Щом поевтиняха достатъчно, сметката се обърна. Затова спадът се ускорява, вместо да върви равномерно: всяка година разликата в цената расте в една и съща посока.

Къде е България

България е в групата на догонващите. Според статистическия справочник на Електроенергийния системен оператор през 2024 г. въглищата у нас дават 33,3% от тока, тоест дял, близо четири пъти по-висок от средния за съюза. Атомната енергия дава 41,3%, а вятърът и слънцето 19,7%.

Ember обаче изрично посочва България, заедно с Гърция и Словения, като бивша въглищна държава, много близо до момента, в който вятърът и слънцето ще произвеждат повече ток от всички изкопаеми източници. Много близо не означава стигнала: България не е сред 14-те държави в ЕС, които вече са минали тази граница.

Официално обявеният от българското правителство срок за отказ от въглищата е 2038 или 2040 г., записан в Националния план за възстановяване и устойчивост още през октомври 2021 г. Това е заявено намерение, не закон, и е дадено като диапазон, а не като дата.

Какво още не знаем

Датите за отказ от въглища се местят, и то в двете посоки. През 2026 г. се преместиха назад: Испания отложи излизането си от въглищата до 2030 г. заради бавното изграждане на възобновяеми мощности и подводната връзка между Балеарските острови и континента. На 27 март 2026 г. италианското правителство отложи своя отказ чак до 2038 г. Тоест спадът на производството е измерен факт, а политическите обещания остават обещания.

Струва си и да се запази мащабът. Делът на въглищата в световното производство на ток е 33,1% през първото полугодие на 2025 г., тоест над три пъти по-висок от европейския. ЕС е изключението, не правилото.