Озоновата дупка над Антарктида се затваря най-рано от 2019 г. насам

Озоновата дупка над Антарктида се затвори на 1 декември 2025 г., най-рано от 2019 г. насам и с около три седмици преди средното за последното десетилетие. В най-интензивния период на изтъняване средната ѝ площ беше 18,71 милиона квадратни километра. Това е петата най-малка стойност, откакто през 1992 г. забраните върху озоноразрушаващите химикали започнаха да действат.

Най-голямото еднодневно покритие дойде на 9 септември: 22,86 милиона квадратни километра по измервания на NASA. Между 7 септември и 13 октомври, когато озонът над полюса изтънява най-силно, средната площ беше 18,71 милиона квадратни километра. Рекордът остава от 2006 г. със средна площ 26,60 милиона квадратни километра. Най-ниската измерена стойност на озона тази година беше 147 добсънови единици на 6 октомври.

Основната причина не е времето, а химията. Количеството озоноразрушаващи вещества в антарктическата стратосфера е спаднало с около една трета спрямо пика си около 2000 г. Тези съединения се използваха десетилетия в хладилници, климатици и аерозоли. Разграждат се бавно, затова ефектът от забраната им става видим чак сега.

Ако хлорът в стратосферата беше останал на нивата отпреди 25 години, тазгодишната дупка щеше да е с над 2,5 милиона квадратни километра по-голяма, изчислява Пол Нюман от NASA.

Времето също помогна. Полярният вихър над Антарктида беше по-слаб от обичайното през август. Така температурите в стратосферата се задържаха над нормата и условията за разрушаване на озона бяха по-неблагоприятни. Част от тазгодишното подобрение се дължи именно на метеорологията, а не само на дългосрочната тенденция.

При сегашните политики прогнозата е озоновият слой да се върне към нивата отпреди 1980 г. около 2040 г. за по-голямата част от света, около 2045 г. над Арктика и около 2066 г. над Антарктида. Основата за това е Монреалският протокол, приет на 16 септември 1987 г. Той е ратифициран от всички държави в света и се смята за най-успешното екологично споразумение до момента.

Една добра година не е тенденция. Размерът на дупката се колебае силно според температурите и ветровете в стратосферата, а периодът от 2020 до 2023 г. донесе особено големи и дълготрайни дупки. Част от озоноразрушаващите вещества остават в атмосферата десетилетия, затова възстановяването се измерва в поколения, а не в сезони. Учените изрично предупреждават срещу самоуспокоение: прогнозите за 2040 и 2066 г. важат само ако забраните продължат да се спазват.