Британска компания превръща изгорелите газове на кораба в камък

Корабоплаването отговаря за около 3% от световните емисии на парникови газове и от години е в списъка на секторите, за които никой няма добро решение. Един презокеански кораб не може да мъкне достатъчно батерии, а чистите горива още ги няма в нужните количества.

Британската компания Seabound подхожда от другата страна. Вместо да сменя горивото, тя оставя двигателя да си работи и хваща въглеродния диоксид на излизане от комина. На 3 февруари 2026 г. в Донкастър компанията обяви, че първите ѝ пълномащабни устройства са завършени и изпитани на суша. Заедно с това получи партньорство и 1,5 милиона евро от Европейската космическа агенция.

Устройствата са с размера на 20-футов контейнер, тоест точно това, което един товарен кораб и без това е проектиран да носи.

Улавянето на въглерод обикновено произвежда газ, който трябва да се държи под налягане. Seabound произвежда камък, който просто стои в трюма.

Как работи

Химията е стара и се учи в училище. Негасената вар (калциев оксид) свързва въглеродния диоксид и се превръща във варовик (калциев карбонат). Seabound пуска изгорелите газове от двигателя през вар, натоварена в контейнера, и въглеродът излиза от комина не като газ, а като твърд камък, който остава на борда до пристанището. Между другото системата улавя и серните емисии. Това помага на корабособственика да спазва все по-строгите правила.

Разликата с обичайното улавяне на въглерод е практическа. Повечето системи произвеждат въглероден диоксид като газ, който трябва да се компресира, охлади и съхрани в резервоари под налягане. На кораб това е тежко, скъпо и опасно. Варовикът просто си стои в трюма като всеки друг товар. Мисленето е като за сол и лед: не се опитваш да задържиш нещо летливо, а го превръщаш в нещо, което вече знаеш как да возиш.

Защо първият кораб е точно циментовоз

Първите системи ще работят на UBC Cork, циментовоз от 5700 бруто тона, собственост на Hartmann Group, управляван от InterMaritime Shipmanagement и нает от Heidelberg Materials, един от най-големите производители на цимент в света. Проектът беше обявен през юли 2025 г.

Изборът не е случаен и е най-елегантната част от цялата идея. Уловеният въглерод се разтоварва като варовик в завода на Heidelberg Materials в Бревик, Норвегия, където влиза в производството на цимент. Тоест маршрутът на товара и маршрутът на въглерода са един и същ маршрут. Корабът не прави специален курс, за да зарови нещо някъде: разтоварва го там, където и без това отива, при купувач, който и без това има нужда от варовик.

„Вече имаме практичен път да намалим емисиите си в транспорта“, казва Ларс Ерик Маркусен, ръководител проекти в логистиката на Heidelberg Materials в Северна Европа.

Какво още не знаем

Тази история е обещаваща, но не е доказана, и разликата има значение. Устройствата са построени и изпитани на суша с голям дизелов генератор. По думите на самата Seabound те „предстои да бъдат разположени“ на UBC Cork. Построено не е същото като качено на кораб, а качено не е същото като работещо в открито море цял курс. Част от отразяването вече обяви системата за разположена; тя не е.

Числата също имат две версии. Пълномащабното устройство е проектирано да улавя 50 тона въглероден диоксид на ден и до 95% от емисиите. Единственото изпитание в морето досега е от 2023 г., на кораба Sounion Trader на Lomar Shipping, където системата е уловила около 78% при установен режим и общо около един тон въглероден диоксид за два месеца. Тук мащабът си заслужава да се задържи в главата: пилотът е уловил за два месеца около една петдесета от това, което новото устройство трябва да улавя за един ден. На практика 95% е цел, а 78% е резултат, и то на съвсем друг размер.

Има и въпрос, който самата компания призна, че още е отворен. Производството на негасена вар по обичайния начин само по себе си отделя въглероден диоксид. Затова през февруари 2026 г. Seabound обяви партньорство с thyssenkrupp Polysius за производство на „зелена вар“. Докато варта не стане чиста, сметката на целия цикъл не е затворена и системата не може да се нарече неутрална.

И накрая, мащабът. Seabound е основана в края на 2021 г. и е събрала над 8,5 милиона паунда финансиране, което за тежка индустрия е малко. Обявената ѝ амбиция е да улавя 100 милиона тона въглероден диоксид годишно до 2040 г., около 10% от емисиите на корабоплаването. Това е цел на компания, която засега е уловила около един тон в пилотен проект. Записваме я, но не я броим.