Вятърът и слънцето вече дават повече ток в ЕС от въглищата и газа

За първи път, откакто изобщо се води статистика, вятърът и слънцето произведоха повече електроенергия в Европейския съюз от всички изкопаеми горива взети заедно. През 2025 г. двата източника са дали 30% от тока в ЕС, а въглищата, газът и нефтът заедно, 29%. Данните са от годишния преглед на енергийния институт Ember, публикуван на 22 януари 2026 г.

Числата изглеждат близки, разликата е един процентен пункт. Но посоката им е това, което има значение. Преди пет години вятърът и слънцето покриваха 20% от тока в ЕС. Днес покриват 30%. Изкопаемите горива вървят надолу по същия наклон, само че в обратната посока.

Пресичането на двете линии не е прогноза за далечно бъдеще. То вече се е случило и е записано в статистиката за 2025 г.

Какво точно се случи

Ember е британски енергиен институт, който всяка година събира данните за производството на ток във всичките 27 държави от ЕС и ги публикува в доклад, наречен European Electricity Review. Тазгодишното издание обхваща цялата 2025 г. и стига до извод, който самите автори наричат рекорд: вятър и слънце над изкопаеми горива, за първи път в историята на измерванията.

Двигателят на промяната е слънцето. През 2025 г. соларните централи в ЕС произведоха 369 тераватчаса ток, с 20% повече от предходната година. За мащаб: един тераватчас е милиард киловатчаса, приблизително толкова, колкото изразходват за година около 250 000 български домакинства. Тоест само ръстът на соларите за една година се равнява на годишното потребление на няколко милиона домакинства.

Важно е и къде се случва това. В 14 от 27-те държави в ЕС вятърът и слънцето вече дават повече ток от всички изкопаеми източници. Не в една държава с изключителни условия, а в повече от половината съюз.

Защо слънцето изпревари въглищата толкова бързо

Един полезен начин да се мисли за разликата: въглищната централа плаща за горивото си всеки ден до края на живота си, а соларният парк плаща цялата си сметка още при построяването. След това горивото пристига безплатно всяка сутрин. Затова щом цената на панелите падне достатъчно, сметката се обръща и вече не се обръща обратно.

Това обяснява и защо преходът се ускорява, вместо да върви равномерно. Всеки нов слънчев парк прави следващия по-евтин, защото производството на панели поевтинява с мащаба. Въглищната централа, обратно, става по-скъпа с възрастта си.

Къде е България в тази картина

България не е сред 14-те държави, за които Ember документира преобръщането. Според статистическия справочник на Електроенергийния системен оператор през 2024 г. електроенергията у нас идва 41,3% от атомната енергия, 33,3% от въглища и 19,7% от вятър и слънце.

Тази комбинация е особена: българският ток вече е предимно нисковъглероден, защото атомната енергия дава най-големия дял. Но третина от производството все още идва от въглища, а това е делът, който европейската тенденция притиска най-силно.

Какво още не знаем

Един процентен пункт разлика не е стабилна преднина. Производството на вятър и слънце зависи от времето: суха година свива водните централи, слаба ветровита година свива вятърните, и изкопаемите горива могат временно да се върнат напред. Един рекорд не е тенденция, докато не се повтори.

Отделен въпрос е съхранението. Слънцето свети по обяд, а потреблението достига върха си вечер. Докато батериите и мрежите не поемат това разминаване в голям мащаб, изкопаемите централи остават нужни за часовете, в които възобновяемите не достигат. Данните на Ember описват колко ток е произведен, не колко надеждно е доставен в точния час.

За България липсва и публикувана пълна статистика за 2025 г., затова числата по-горе са за 2024 г. Дали делът на въглищата у нас е паднал през 2025 г., ще стане ясно с следващия официален отчет.