Статия в Уикипедия оставя следа в научните списания, а в испански градове вдигна нощувките с 9%

Че Уикипедия отразява знанието, не е изненада. Интересният въпрос е обратният: променя ли Уикипедия света, който я е написал. Това звучи като въпрос, на който не може да се отговори, защото не може да се извади Уикипедия от историята и да се види какво щеше да стане без нея.

Оказва се, че може да се отговори, ако вместо да се маха съдържание, се добавя. Три изследвания правят точно това и трите намират ефект: върху научната литература, върху туризма и, най-неочаквано, върху самите доброволци, които пишат.

Отвореното знание не е склад, от който хората взимат. То е инфраструктура, по която движението мени посоката си, и това вече е измерено.

Как се прави експеримент върху енциклопедия

Нийл Томпсън от MIT и Дъглас Хенли от Университета в Питсбърг поръчват на докторанти от водещи университети да напишат нови статии за Уикипедия по научни теми, които енциклопедията не покрива. Темите са взети от учебни програми на Харвард, MIT, Бъркли и Кеймбридж. През януари 2015 г. са готови 43 статии по химия, през ноември 2015 г. още 45 по иконометрия.

После идва трикът. Статиите се разпределят на случаен принцип: половината се качват в Уикипедия, а другата половина се задържат в чекмеджето. След това авторите проверяват дали формулировките от качените статии се появяват в научните списания повече от формулировките на некачените.

Защо изобщо са писани статиите, които никой няма да види? Защото анализът е върху думите. Ако контролните статии не бяха написани, нямаше с какво да се сравнява текстът на качените. Логиката е като при изпитване на лекарство: приготвя се и това, което няма да бъде дадено, иначе разликата не се вижда. Точно тази случайност е причината резултатът да е причинно-следствен, а не просто съвпадение: единственото, което различава двете групи, е хвърлянето на монетата.

Находката: средна нова статия по химия в Уикипедия се чете десетки хиляди пъти през следващите месеци и предизвиква промени в стотици сродни научни статии. Отделно, когато научна публикация бъде добавена като източник в Уикипедия, тя събира повече цитирания.

Две уговорки вървят с това. Първата е за статуса: работата на Томпсън и Хенли е работен документ, а не рецензирана статия в списание. Втората е по-неудобна и е на самите автори: ефектът е най-силен за изследователи от най-богатата четвърт държави, по-слаб в средно богатите и неоткриваем в най-бедните. Свободното знание оформя науката. Не я изравнява.

Същият метод, съвсем друг въпрос

Тоомас Хиносаар, Марит Хиносаар, Михаел Кумер и Олга Сливко правят подобен опит, но извън науката. Резултатът им излиза в Journal of Economics and Management Strategy на 10 март 2021 г.

Те взимат 240 страници в Уикипедия: 60 испански града в четири езикови издания. На случаен принцип част от тях получават добавен текст и снимки, останалите не. После се гледа официалната испанска статистика за нощувките в хотели по град, месец и страна на произход на туриста.

Градовете с подобрени страници получават около 9% повече нощувки през туристическия сезон в сравнение с контролните. Авторите дават и мащаб: един международен турист харчи около 101 евро на ден, а приходите от международен туризъм са 51 милиарда евро в Испания и 116 милиарда в Европейския съюз.

И тук авторите слагат уговорка сами: не могат да кажат дали отвореното съдържание увеличава общите разходи, или просто ги мести от един град в друг. Експериментът показва, че туристите са тръгнали другаде, не че са похарчили повече. Освен това ефектът идва основно от страниците, които преди това са били бедни на съдържание, тоест не всяка добавка върши работа.

И едно откритие за самите пишещи

Третото изследване е най-старото и обяснява защо това нещо е крехко. Сяокуан Джан и Фън Джу публикуват в American Economic Review през юни 2011 г. анализ на един неволен експеримент: блокирането на китайската Уикипедия в континентален Китай.

Стандартната икономическа теория за общественото благо предвижда, че когато групата се смали, останалите ще допринасят повече, защото тежестта на всеки един става по-важна. Случило се е обратното. Хората извън блокадата, които изобщо не са загубили достъп, намаляват собствения си принос средно с 42,8%.

Обяснението на авторите е, че писането не е дарение към склад. То е социално: пишещите ценят и приноса си, и това колко голяма е групата, за която пишат. Отнеми читателите и другите редактори, и мотивацията на останалите пада, макар нищо в тяхното положение да не се е променило.

Оттук и как да се чете цялото. Отвореното знание променя измеримо неща извън себе си: къде отиват туристите, кои научни идеи растат. Но то не е сграда, която стои, ако я оставиш. То е общност, и когато част от нея бъде отрязана, останалата част пише по-малко.