Океанът има шест въздушни магистрали и светът най-после ги пази

Между 23 и 29 март 2026 г. в Кампо Гранде, Бразилия, се проведе петнадесетата конференция на страните по Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, съкратено CMS. Това е конвенция на ООН, ратифицирана от 132 държави и Европейския съюз.

Делегатите признаха шест морски прелетни коридора, така наречените морски флайуей, в които се концентрират прелетите на морските птици: над Атлантическия океан, Северния и Източния Индийски океан, Западния Тих океан, Тихия океан и Южния океан. Коридорите са очертани от британската организация BirdLife International.

Конференцията одобри и нова или засилена защита за 40 вида и популации, от които 33 морски: 26 морски птици, три брегови птици и четири вида акули.

Птицата не знае къде свършва една държава. Досега опазването и знаеше. Именно това разминаване се опитва да поправи признаването на коридорите.

Какво е прелетен коридор

Прелетният коридор, на английски флайуей, е широкият маршрут, по който мигриращите птици пътуват всяка година. Над сушата тези коридори са известни отдавна и по тях се планира опазването. Над океана те дълго нямаха официално очертание.

Аналогията е с въздушен коридор на самолетите. Небето е голямо, но самолетите не летят навсякъде: те се движат по сравнително тесни трасета. Същото важи и за морските птици. Океанът е огромен, но прелетите им се струпват в конкретни ивици, и точно там ги застигат риболовните кораби.

Как се разбра къде минават тези ивици: BirdLife International събра данни от предаватели, поставяни на морски птици, и от натрупаните следи очерта шестте коридора. Организацията ги идентифицира и представи през 2023 г. Новото през 2026 г. е, че държавите ги признаха официално. Това е различно събитие.

Какво прави признаването

Важно е да се каже точно: признаването не затваря нищо. То не прави коридорите защитени зони и не забранява риболова в тях.

Според BirdLife официалното признаване дава на държавите и участниците структура, по която да съгласуват приоритети, да мобилизират финансиране и да предприемат действия за опазването на тези райони. С други думи, това е обща карта, на която всички вече са се съгласили, преди да е започнал спорът кой какво прави.

Самата CMS работи с два списъка, наречени приложения. Видовете в първото изискват строга защита, включително забрана за умишлен лов, риболов или улавяне. Видовете във второто изискват международно сътрудничество за опазването им. Тъкмо в тези списъци влязоха 40-те вида и популации от тазгодишната конференция.

Какво друго реши конференцията

Отделна резолюция призна подводните планини за критично важни местообитания и навигационни ориентири за мигриращите морски видове, сред които китове, делфини, акули, скатове, костенурки и морски птици. Делегатите призоваха те да бъдат опазени от разрушителни риболовни практики.

Конференцията прие и решение, което призовава държавите да не участват в добив на минерали от дълбоките морски дъна, докато няма достатъчно научни данни, че той няма да навреди на мигриращите видове, на плячката им и на екосистемите им. Решението стъпва на научно проучване за въздействието на дълбоководния добив, разгледано от научния съвет на конвенцията.

Защо всичко това е спешно

Конференцията започна с обновени данни на Центъра за мониторинг на опазването към Програмата на ООН за околната среда. От 1 189 популации на мигриращи видове, защитени по конвенцията, 49% намаляват по данни за 2024 г., срещу 44% само две години по-рано. Още 24% са застрашени от изчезване, с 2 пункта повече. Основните причини са свръхексплоатацията и загубата и разпокъсването на местообитанията.

Тоест новината е двойна и двете половини не се отменят: държавите се съгласиха за повече защита, и същевременно кривата продължава надолу, при това по-стръмно отпреди.

Какво още не знаем

Дали признаването ще се превърне в действие. Коридорите са рамка за съгласуване, а не мярка. Резултатът зависи от това какво ще направят държавите поотделно във водите си и в международните органи за риболова и корабоплаването.

Времето също е фактор. Следващата конференция на страните е чак през 2029 г. в Бон, Германия. На практика рамката трябва да свърши работа в тригодишна пауза, а не да чака следващото събиране.