Гигантски костенурки отново пасат на остров Флореана след близо 200 години

На 20 февруари 2026 г. 158 млади гигантски костенурки стъпиха на остров Флореана в Галапагоския архипелаг. Техният вид изчезна оттам преди около 180 години, изяден от моряци и китоловци, които са товарели костенурките живи на корабите си като запас от прясно месо.

Пускането е дело на Дирекцията на Национален парк Галапагос заедно с редица организации, сред които фондация „Чарлз Дарвин“, Galápagos Conservancy и Island Conservation. Костенурките са на възраст между 8 и 13 години, достатъчно големи, за да оцелеят сами.

Тук е важна една честна уговорка, която прави историята по-интересна, а не по-малко: това не са възкресени костенурки от изчезналата линия. Те са хибриди, потомци на флореанската линия и на близкородствена популация.

Изчезналият вид не беше открит жив. Открити бяха гените му, разпръснати сред костенурките на друг остров, и от тях беше отгледано ново стадо.

Как един изчезнал вид оставя следа

Разковничето е в самите китоловци. През 19 век те качвали костенурки от един остров и ги разтоварвали или изхвърляли при друг. Така флореански костенурки се озовали край вулкана Волф на остров Исабела и се кръстосали с тамошните.

Ето аналогията, която обяснява останалото: представете си, че една книга е изгорена, но преди това някой е преписал абзаци от нея в полетата на десетки други книги. Оригиналът го няма. Текстът обаче го има, разпилян. Работата на генетиците е да го открият и събере.

Точно това направи екипът. Учените избраха 23 хибридни костенурки от вулкана Волф, тези с най-близко генетично родство с изчезналата флореанска линия, и ги преместиха на остров Санта Крус за размножаване на затворено. Двадесет и три животни станаха родоначалниците на всичко, което последва.

Какво постигна програмата

До 2025 г. програмата беше произвела над 600 млади костенурки, съобщават BBC и списание Smithsonian. За мащаб: от 23 животни, събрани по генетичен признак, е израснало стадо, което е повече от двадесет пъти по-голямо от изходното.

Костенурките обаче не бяха върнати веднага, и това е ключово. Флореана първо трябваше да стане обитаема за тях. Островът беше пълен с внесени плъхове и подивели котки, които изяждат малките костенурки. Едва след кампанията за премахването им пускането имаше смисъл. Иначе 158-те животни щяха да са храна, а не популация.

158-те са първата стъпка от възстановяване, разчетено в десетилетия. Ще следват пускания всяка година, а дългосрочната цел е около 700 костенурки на острова.

Защо точно костенурки

Гигантските костенурки не са просто симпатичен символ на Галапагос. Те са това, което еколозите наричат инженер на екосистемата: пасат, тъпчат растителност, разнасят семена в изпражненията си на километри и така оформят самата растителност на острова. Липсата им за близо два века е променила Флореана.

Връщането им не е декорация. То е опит да се пусне отново машината, която поддържа острова такъв, какъвто е бил.

Какво още не знаем

Гигантските костенурки достигат полова зрялост след десетилетия. Дали пуснатите животни ще се размножават сами на Флореана, ще стане ясно най-рано след години. Истинската проверка, дали популацията се самоподдържа без човешка намеса, е въпрос на десетилетия. Дотогава това е успешно пускане, а не възстановен вид.

Отделен въпрос е и генетиката. Стадото стъпва на 23 родоначалници. Това е тясна основа. Освен това животните носят и гени от близкородствената популация: те са възможно най-близкото до флореанската костенурка, но не са тя.