Сайгата в Казахстан вече е над 4,6 милиона и слиза от списъка на критично застрашените

Сайгата е антилопа с необичаен извит нос, който изглежда като къс слонски хобот. Носът затопля и филтрира въздуха в степта, където зимата пада под минус трийсет, а лятото вдига прах. Видът е съвременник на мамутите и е преживял края на ледниковия период. През 2003 г. в казахстанската степ остават около 20 хиляди животни.

През юни 2026 г. преброяването отчита над 4,6 милиона. Международният съюз за защита на природата вече не води сайгата критично застрашена, а само близка до застрашена. Малко видове са се движили в тази посока по Червения списък.

От двайсет хиляди до милиони за две десетилетия, без нова технология и без скъпа програма за размножаване в плен.

Мерките са прости и затова се повтарят трудно: пълна забрана на лова, системна борба с бракониерството и постоянно наблюдение на стадата. Сайгата помага и сама, защото се размножава бързо. Женските раждат за първи път на година и често близнаци, така че при спокойна година едно стадо може да нарасне с трета.

През май 2015 г. в централен Казахстан за няколко седмици измират стотици хиляди животни. Причината се оказва бактерия, която живее безобидно в дихателните пътища на сайгата, но при определено съчетание от топлина и влага преминава в кръвта. Загубата е огромна, а популацията се възстановява едва след години. Това е и напомняне колко крехък е успехът, когато почти цялото стадо се събира на едно място за раждане.

Милиони животни в степта означават и стъпкани посеви. От 2025 г. Казахстан въведе контролиран отстрел, за да ограничи щетите. Част от природозащитниците подкрепят мярката като управление на числеността, друга част се опасяват, че отваря врата към старата търговия с рога. Спорът тепърва ще се води, но той е от съвсем друг порядък спрямо въпроса дали видът ще оцелее.