Европейският бизон се върна в Родопите, век след като видът изчезна от дивата природа

Европейският бизон, наричан у нас и зубър, е най-едрото сухоземно животно на континента. Мъжките надхвърлят тон. През 1927 г. в Кавказ е убит последният, който живее на свобода. Видът остава само в зоопаркове и частни колекции, общо 54 животни.

От тези 54 само 12 дават потомство, което оцелява. Цялата днешна популация в света произхожда от тези дванайсет. Оттам идва и основната слабост на вида: генетичното разнообразие е тясно и това го прави по-уязвим към болести.

Възстановяването започва с прецизна родословна книга и разменяне на животни между зоопаркове, за да не се стига до близкородствено кръстосване. После идват първите връщания в природата, най-напред в Беловежката пуща. Днес свободно живеещите бизони в Европа са над 7000 и са пораснали близо три пъти за десетилетие.

Дванайсет животни в клетки през 1927 г. Над 7000 на свобода днес.

През 2019 г. първата група бизони е освободена в ловното стопанство Студен кладенец в Източните Родопи. Това е първото им завръщане по тези места от Средновековието. Групата тръгва със седем животни, а през следващите години към нея се добавят нови, включително в района на Женда.

Бизоните не са върнати само заради самите тях. Едрите тревопасни поддържат откритите поляни, разнасят семена в козината си и оставят стърнища и оголена почва, върху които се захващат други видове. В Родопите те попадат в пейзаж, който вече е загубил повечето си големи пасящи животни.

Стадото у нас е малко и растежът му ще е бавен. Дългосрочният въпрос е дали отделните групи в Европа ще се свържат помежду си, за да си разменят гени, или ще останат острови. Без такава връзка тясното потекло от 1927 г. остава риск, който не се решава само с повече животни.