Еквадор свърза Андите и Амазония с коридор от 2159 кв. км. Резерватът не може да се мести, животните трябва

Черно-кестенявият орел ловува в андските планински гори между 500 и 3500 метра надморска височина. Според изследване, публикувано в Scientific Reports през 2024 г., в природата вероятно са останали под хиляда възрастни птици. Когато климатът стопли пояса, в който ловува, орелът има само един ход: нагоре по склона. Ако склонът е накъсан от пасища, ферми и пътища, ходът просто не съществува.

На 3 март 2026 г. Министерството на околната среда и енергетиката на Еквадор призна точно такъв склон. Коридорът за свързаност Лянганатес-Ясуни е около 216 000 хектара, или 2159 квадратни километра, и лежи в провинциите Напо и Пастаса. Той запълва празнината между националния парк Лянганатес и биосферния резерват Ясуни.

Температурата пада бързо с височината. Затова един планински склон побира на няколко километра климати, които по равното са на дни път един от друг. Вид, чийто температурен пояс се измества нагоре, може да го догони по склона, стига пътят да е непрекъснат.

Един склон е като стълбище в блок. Паркът в подножието и паркът горе са различни етажи, а коридорът е стълбището между тях. Без стълбище всеки етаж си остава затворен апартамент, колкото и голям да е.

Точно това прави случая необичаен. Лянганатес се качва до около 4000 метра, до високопланинските пасища, наречени парамо. Ясуни лежи в равнинната амазонска гора. Коридорът съединява двата края на градиента, а не две съседни петна от една и съща гора.

Признаването е административен акт. С него коридорът получава име, граници и място в националния регистър на специалните зони за опазване на биоразнообразието. Оттук нататък министерството, двете провинциални управления и пет общински управления работят по обща рамка за територията.

Актът обаче сам по себе си не забранява земеделие или добив вътре в коридора. Министерството описва следващия етап като съчетание от опазване, биоикономика и устойчиво производство. На практика това значи договаряне с хората, които вече живеят и работят там. Който очаква указ, спиращ всяка дейност, ще остане разочарован.

Разликата има значение, защото натискът върху тази ивица е стар и конкретен: разчистване за паша и ферми, нови пътища и нефтодобив в района на Ясуни. Признатият коридор е инструментът, с който тези решения вече се гледат заедно, а не поотделно.

Мащабът се вижда в сравнение със съседите на коридора. Националният парк Лянганатес е 2197 кв. км, биосферният резерват Ясуни е 27 564 кв. км. Между тях застава ивица от 2159 кв. км, почти колкото самия парк. Малка площ, но поставена на единственото място, където върши работа.

Лянганатес-Ясуни не е сам. През същия месец Еквадор призна и втори коридор, Куябено-Ясуни, с площ около 2750 кв. км. Той свързва националния парк Ясуни с фаунистичния резерват Куябено. Двата акта заедно очертават мрежа, а не отделен жест.

Официалното съобщение не посочва какъв дял от коридора днес е запазена гора и какъв е зает от пасища, ферми и пътища. Без това число не може да се каже колко от стълбището вече липсва и колко трябва да се възстанови.

Не е ясно и с какви средства ще се работи. Съгласуването между едно министерство, две провинции и пет общини е точно мястото, където подобни решения обикновено засядат. Ефектът от такъв коридор се мери в десетилетия, не в години.

Един резерват не може да се мести, а климатичните пояси се местят. Затова свързаните склонове стават по-ценни от големите площи: те дават на видовете посока, в която да се преместят сами.