В Конго общностите сглобяват горски коридор парче по парче, с нотариални актове вместо укази

В провинция Южно Киву, източно Конго, между Национален парк Кахузи-Биега и Природен резерват Итомбве се появява горски коридор. Той не е обявен с указ. Изгражда се парче по парче, като общност след общност регистрира обичайните си земи като законна общинска горска концесия.

Целта е 1 милион хектара, тоест 10 000 квадратни километра, приблизително една десета от територията на България. Близо 600 000 хектара вече са осигурени законно, а останалите 400 000 се очаква да бъдат добавени до 2028 г., казва Доминик Бикаба, основател на организацията Strong Roots Congo, в интервю от февруари 2026 г.

Причината коридорът да има значение е проста: паркът и резерватът са два острова от гора. Между тях животните, включително гората на Грауер, най-едрият подвид горила в света, нямат безопасен път. Коридорът е този път.

Коридорът не се обявява от държавата. Сглобява се от нотариални актове: всяка регистрирана общинска гора е още едно парче от него.

Как се строи коридор от документи

Механизмът се нарича горска концесия за местни общности, съкратено CFCL по френското наименование. Общност регистрира земята, която и без това ползва по обичай, като призната концесия, приема план за управление на околната среда и получава законно право върху нея, съобщава изданието Mongabay в материал от декември 2025 г.

Мислете за него като за пачуърк юрган. Никой не шие целия юрган наведнъж. Всяко семейство пришива своето парче, а юрганът се появява, когато парчетата се допрат. Коридорът работи точно така: съседни концесии се долепват и в един момент между двата защитени района има непрекъсната гора.

Процесът тече от години. През август 2022 г. Strong Roots и общностите извоюваха одобрение за тринадесет официално обозначени концесии върху над четвърт милион хектара. До юни 2024 г. осигурената площ достигна 561 578 хектара в 23 общински гори, отчита канадската организация Biome Conservation.

Защо това е и въпрос на справедливост

Кахузи-Биега е създаден по класическия модел на опазване: очертава се граница и хората вътре се изнасят. Изселени бяха много семейства, сред тях коренното население батва. Паркът получи горилите си, а батва загубиха земята си.

Коридорът обръща логиката. Три от 23-те общински гори са именно на батва, отбелязва Biome Conservation. Тоест същите хора, изгонени в името на опазването, сега държат документи за земя и управляват гора.

Тук е и практическият аргумент, не само моралният. Гора, охранявана срещу хората, които живеят в нея, изисква постоянна принуда. Гора, притежавана от тях, има кой да я пази без пазачи.

Кой плаща

Документираният основен донор е Международният фонд за опазване на природата на Канада (ICFC), който е вложил 1 149 356 канадски долара между 2020 и 2024 г. За мащаб: това са около 230 000 долара годишно за проект, който вече е осигурил над половин милион хектара гора, тоест по-малко от половин долар на хектар.

Причината да е толкова евтино е самият механизъм. Не се купува земя. Плаща се за юридическата и картографската работа по регистрацията на земя, която общностите и без това ползват.

Какво още не знаем

Коридорът не е завършен. Осигурени са около 600 000 от 1 милион хектара, а срокът за останалото е 2028 г. Дотогава той е около шест десети от коридор: между парчетата все още има празнини.

Не е приключил и спорът за изселването на батва от Кахузи-Биега: жалба по случая е висяща пред Африканската комисия по правата на човека и народите. Общинските гори в коридора са реално признати права, но не са уреждане на този спор.

И най-важното: източно Конго е район с продължаващ въоръжен конфликт. Документът за собственост е реална крачка. Той обаче не е гаранция, че на терен гората ще остане непокътната.