Есетрите, съвременници на динозаврите, получиха безсрочна защита в българския Дунав

На 10 декември 2025 г. Министерството на околната среда и водите съобщи, че със съвместна заповед на министъра на околната среда и водите Манол Генов и на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов уловът на есетрови риби в българския участък на река Дунав и в Черно море се забранява безсрочно, считано от 1 януари 2026 г.

Забраната не е новина. Новото е, че тя няма край. Досега уловът беше спиран с последователни временни заповеди: за периодите 2012 до 2015 г., 2016 до 2020 г. и 2021 до 2025 г. Всяка от тях изтичаше и трябваше да бъде подновявана. Сега за първи път няма дата на изтичане.

Заповедта обхваща четири вида: моруна (Huso huso), руска есетра (Acipenser gueldenstaedtii), пъструга (Acipenser stellatus) и чига (Acipenser ruthenus). Министерството посочва, че популациите в Дунав и Черно море се нуждаят от десетилетия, за да се възстановят.

Есетрата не чете календара. На популациите ѝ трябват десетилетия, за да се възстановят, а забраните досега се пишеха за по няколко години.

Защо срокът беше проблемът

Есетрите са древни риби, съществували още по времето на динозаврите, съобщава WWF. Живеят и по съответния график. Министерството на околната среда и водите го формулира направо: популациите в Дунав и Черно море се нуждаят от десетилетия, за да се възстановят. На практика такава популация не реагира на природозащитна мярка в рамките на един политически мандат.

Ето разликата, която прави безсрочната заповед. Забрана със срок казва на рибата: имаш пет години покой, после ще преценяваме отново. Безсрочната казва друго: покоят е новото положение, докато не се докаже обратното. За животно, което тръгва от хайвера и стига до размножаване след много години, това е разликата между защита и пауза.

Заповедта не е необратима и министерството не се прави, че е. В нея изрично пише, че може да бъде променена или отменена, ако природозащитният статус се подобри или ако са необходими други промени. Министерството не изключва възможността ресурсът да бъде използван в бъдеще, след като се възстанови. Тоест сменена е презумпцията: досега забраната трябваше да се доказва наново на всеки няколко години, сега уловът ще трябва да се доказва.

Колко зле е положението

Исторически в Дунав са живели шест вида есетрови риби, съобщава WWF. Два от тях се смятат за изчезнали от реката, а от останалите четири три са критично застрашени. Строежът на язовирни стени по основното течение на Дунав е прекъснал миграционните им пътища, тоест пътя нагоре по реката, по който рибите отиват да хвърлят хайвер.

Едно число показва мащаба по-добре от всяка категория. За единадесет години проучване на българския участък на Дунав са регистрирани само една дива млада руска есетра и седем млади моруни, съобщава WWF. Не тонове, не хиляди. Осем риби за единадесет години.

Другият натиск е човешки и е свързан с хайвера. Между 2016 и 2023 г. в България са отчетени 144 случая на незаконни действия, свързани с бракониерство на есетри и търговия с хайвер.

Другата половина: рибата се връща обратно в реката

Забраната сама по себе си пази това, което е останало. Тя не добавя риба. Затова втората половина на работата е зарибяване.

На 29 юли 2025 г. край Белене WWF и партньори пуснаха в Дунав около 6500 млади руски есетри по проекта LIFE-Boat 4 Sturgeon, финансиран от европейската програма LIFE. Рибките бяха на два месеца и половина и дълги около 15 сантиметра. Отгледани са на първата плаваща станция за развъждане на есетри в Европа, разположена на Дунав във Виена и открита през април 2025 г. Произходът им е потвърдено дунавски, а всяка е маркирана, за да може да бъде разпозната при по-късни наблюдения.

Усилието не е само българско. На 12 юни 2025 г. край Фетещи в Румъния бяха пуснати над 1500 малки руски есетри и 15 моруни от около 4 килограма всяка, по инициатива на IUCN заедно с WWF Румъния и Виенския университет за природни ресурси BOKU. Реката е една и мерките имат смисъл само ако са по цялото ѝ течение.

Какво още не знаем

Пуснатата риба не е възстановена популация. 6500 малки есетри тръгват надолу по реката към Черно море и колко от тях ще стигнат, ще пораснат и ще се върнат да хвърлят хайвер, ще стане ясно едва след години. Точно затова рибите са маркирани: без маркировка няма как да се разбере дали зарибяването работи, или просто изглежда добре.

Остава и въпросът дали заповедта ще се прилага. Забраната беше в сила и в предишните периоди, а 144-те случая на бракониерство са отчетени точно тогава. Един подпис премахва срока, но не премахва браконьера. И най-сетне, язовирните стени, които прекъсват миграцията, не се отменят със заповед за улова.