Две трети от океана бяха ничия земя. Вече има закон, който ги пази

На 17 януари 2026 г. влезе в сила договор, който запълва най-голямата празнина в опазването на океана. Става дума за споразумението на ООН за биологичното разнообразие в зоните извън националната юрисдикция, известно като договора за откритото море. То обхваща две трети от площта на Световния океан, тази част, която лежи отвъд границите на всяка държава.

До този момент за тези води нямаше правен механизъм, по който да се обяви защитена зона. Държава може да защити своето крайбрежие. Никой не можеше да защити ничията вода. Договорът създава точно този механизъм, заедно със задължителни оценки на въздействието върху околната среда и правила за поделяне на ползите от морските генетични ресурси.

Пътят дотук отне двадесет години. Текстът беше приет от държавите членки на ООН през юни 2023 г. след близо две десетилетия преговори, а после трябваше да събере 60 ратификации, за да оживее.

Две трети от океана десетилетия наред бяха територия, която всеки можеше да използва и никой не можеше да защити. От 17 януари 2026 г. вече не са.

Какво означава „открито море“

Всяка крайбрежна държава контролира ивица море пред брега си. Отвъд нея започва откритото море: вода, която не е собственост на никого. Полезно е да се мисли за нея като за общинска мера, само че в планетарен мащаб. Всеки има право да пасе стадото си там, никой не отговаря за състоянието на пасището, и точно затова то се изтощава.

Именно това е причината откритото море да е останало без защита толкова дълго. Проблемът не беше липсата на желание, а липсата на адрес: нямаше кой да издаде решението, защото нямаше институция със законно право върху тази вода.

Как договорът оживя

Текстът предвижда, че влиза в сила 120 дни след като 60-ата държава депозира документа си за ратификация. Мароко направи това на 19 септември 2025 г. и стана 60-ата страна по договора, а Сиера Леоне ратифицира същия ден като 61-ва, съобщи ООН. Оттам броенето беше механично: 120 дни по-късно, 17 януари 2026 г.

Междувременно броят продължи да расте. Ден преди влизането в сила договорът имаше 145 подписа и 83 ратификации, отбелязва британската агенция по опазване на природата JNCC.

Какво променя на практика

Договорът стъпва върху Конвенцията на ООН по морско право, наричана конституцията на океаните, и добавя четири неща: правила за морските генетични ресурси и справедливото поделяне на ползите от тях, механизъм за създаване на защитени морски зони в открито море, задължителни оценки на въздействието върху околната среда и подкрепа за развиващите се държави да участват реално.

Най-конкретната последица е свързана с една цел, която иначе беше неизпълнима. Държавите се ангажираха да опазят 30% от сушата и морето до 2030 г. по Глобалната рамка за биоразнообразие от Куниминг и Монреал. Тъй като две трети от океана са открито море, тази цел беше аритметически недостижима без механизъм за защита именно там. Сега механизмът съществува.

Какво още не знаем

Договорът създава инструмента, а не резултата. Към момента по него няма обявена нито една защитена зона. Правната възможност да бъде обявена е новото, самите зони предстоят.

Първата конференция на страните, органът, който взима решенията, трябва да се събере до година след влизането в сила, тоест някъде през 2026 г., според фондация Pew Charitable Trusts. Домакин и точна дата не са публично обявени. Дотогава договорът е рамка, която чака първото си решение.

Отделен въпрос е изпълнението. Договорът не създава морска полиция. Той задължава държавите и съществуващите органи за риболова и корабоплаването да съобразят мерките си с решенията по него. Колко добре ще работи това в най-отдалечените води на планетата, ще покаже практиката.