Икономистите са единодушни за един данък от 150 години, а почти никоя държава не смее да го въведе

Идеята е стара и проста: облагай стойността на земята, но не и на построеното върху нея. Данъкът пада върху парцела, а не върху къщата, магазина или фабриката, издигнати на него. Икономистът Хенри Джордж я формулира най-ясно през 1879 г. в книгата си „Прогрес и бедност“ и предлага един-единствен данък върху земята да замени всички останали.

Идеята никога не е печелила избори, но рядко печели и спорове сред икономисти. Британският преглед на данъчната система „Mirrlees Review“, ръководен от нобеловия лауреат Джеймс Мирлийс и издаден от Института за фискални изследвания през 2011 г., заключава, че данъкът върху стойността на земята е „икономически ефективен“, и препоръчва той да замени данъка върху бизнес имотите във Великобритания.

Защо икономистите я харесват

Аргументът има три части, изброени точно в прегледа на Мирлийс. Първо, земята е в постоянно количество: не можеш да произведеш повече от нея, нито да я скриеш от данъка. Второ, стойността ѝ расте без усилие на собственика, а заради разположението и заради това, което другите строят наоколо. Един парцел в центъра поскъпва, когато до него минат метро и училище, платени от всички. Трето, облагането на тази стойност не обезсърчава нищо полезно.

Тук е разликата с почти всеки друг данък. Данъкът върху труда прави работата по-малко привлекателна. Данъкът върху сградите прави строежа по-скъп. Данъкът върху земята не намалява количеството земя, защото то е дадено. Все едно да обложиш дъжда: колкото и висок да е данъкът, дъжд пак ще вали. Затова икономистите казват, че този данък няма „мъртво тегло“, тоест не свива стопанската дейност, която облага.

Как изглежда на практика

Естония въвежда данък върху стойността на земята през 1993 г., малко след независимостта си. Той облага земята, а не постройките върху нея, има малко изключения и се прилага последователно от години. Институтът за поземлена политика „Линкълн“ описва естонския случай като рядък пример, в който идеята на Джордж работи в реална данъчна система, а не само на хартия.

Има и по-меки версии. Няколко града в американския щат Пенсилвания, сред които Питсбърг, години наред облагаха земята с по-висока ставка от сградите, вместо да ги третират еднакво. Дания пък от десетилетия събира отделен данък върху стойността на земята, познат като „grundskyld“. Никоя голяма икономика обаче не е стигнала до чистия вариант, в който данъкът върху земята замества основната част от останалите.

Какво спъва идеята

Първата пречка е техническа и самият преглед на Мирлийс я нарича „ключовата трудност“: да оцениш колко от стойността на един имот идва от земята и колко от сградата върху нея. Пазарът обикновено продава двете заедно. Оценката на голия парцел изисква редовни, независими преоценки, а те струват административно усилие, каквото не всяка държава има.

Втората пречка е политическа. В деня, в който такъв данък се обяви, стойността на вече притежаваната земя пада, защото бъдещите данъци се приспадат от цената ѝ. Хората, които държат скъпи парцели, губят, и точно те имат глас. Затова прегледът на Мирлийс препоръчва въвеждане постепенно и с преходни правила. Има и трето възражение: сам по себе си данъкът върху земята трудно би събрал толкова, колкото събират данъците върху доходите и потреблението, така че по-скоро би допълнил системата, отколкото да я замени изцяло, както мечтаеше Джордж.

Почти всеки данък наказва нещо, което искаме повече от него: труд, строеж, спестяване. Данъкът върху земята облага нещо, което не можем да произведем и не сме създали сами. Това е рядкото му предимство и причината идеята да не умира.