Четиридневна седмица без орязани заплати: 54 от 61 фирми не се върнаха назад

От юни до декември 2022 г. 61 британски компании с около 2900 служители работиха четири дни седмично, без да пипат заплатите. В края на изпитанието 56 от тях продължиха с новия режим. Резултатите са публикувани на 21 февруари 2023 г. от британския институт Autonomy заедно с кампанията 4 Day Week Global и изследователи от Бостън Колидж, Университетския колеж в Дъблин и Кеймбридж.

Приходите на компаниите за периода на изпитанието се задържат, средно с 1,4% нагоре. Числата за хората са по-едри: 71% от служителите съобщават за по-ниско професионално изчерпване, 39% за по-малко стрес. Напусканията спадат с 57%.

Проследяващият доклад на Autonomy от 21 февруари 2024 г. проверява какво е останало година по-късно. Поне 54 от 61-те организации все още работят четири дни седмично, а поне 31 са направили промяната постоянна.

Ако намалиш работното време с една пета и произведеното не падне, значи петият ден никога не е носил една пета от резултата.

Уговорката: 100 на 80 на 100

Изпитанието не е просто по-малко работа. Договорката е конкретна и има име: 100% от заплатата, 80% от времето, срещу ангажимент за 100% от резултата. Компаниите не тръгват директно, а минават през два месеца подготовка с работилници, обучение и разговори с фирми, които вече са опитали.

Тази подготовка е същината, а не формалност. Един ден не се появява от само себе си, той трябва да бъде извоюван от календара. Участващите компании съкращават срещи, ограничават прекъсванията и спират задачи, които никой не е поръчвал.

Работната седмица прилича на куфар: докато има място, човек прибира в нея каквото му попадне. Когато куфарът се смали, изведнъж става ясно кое наистина е трябвало да пътува.

Затова резултатът говори повече за организацията, отколкото за героизъм. Хората не работят по-бързо в оставащите четири дни. Организацията спира да прави неща, които и без това не са носили нищо.

Исландия не е това, за което я представят

Исландия постоянно се сочи като държавата, минала на четиридневна седмица. Това не е вярно и разликата има значение.

Между 2015 и 2019 г. Рейкявик и исландското правителство провеждат две изпитания с около 2500 служители, над 1% от работещите в страната. Докладът на Autonomy и исландската организация Alda, публикуван на 4 юли 2021 г., се казва „Going Public: Iceland's Journey to a Shorter Working Week“, тоест по-къса работна седмица. Не четиридневна.

Какво се е случило в действителност: седмицата пада от 40 на 35 или 36 часа при непроменена заплата. Антъни Вийл от Технологичния университет в Сидни пресмята в анализ от 13 юли 2021 г., че в 61 от 66-те работни места намалението е между един и три часа. Четиридневната седмица изисква седем или осем часа по-малко. Исландия не я е въвела.

Често цитираното число, че 86% от исландската работна сила вече работи по-малко, също казва друго, ако се прочете буквално: 86% работят по-кратко или са получили правото да съкратят часовете си. Според Вийл последвалите споразумения дават между 35 и 65 минути седмично.

Изпитанията в Исландия остават добра новина, само че за друго: по-късата седмица не е влошила услугите. Просто не отговарят на въпроса за четвъртия ден, защото не са го задавали.

Какво още не знаем

Британското изпитание има три ограничения, които самата му конструкция налага. Компаниите се записват доброволно, тоест това са фирми, които вече искат промяната и вярват в нея. Няма контролна група: липсват сходни компании, останали на пет дни, с които да се сравнят резултатите. И почти всички участници са малки организации от сектора на услугите, предимно офисни.

Оттам идва и основното предупреждение. Ефектът е измерен там, където има какво да се съкрати: срещи, имейли, административен баласт. Болница, завод или магазин нямат същия резерв. При тях четвъртият ден не се намира в календара, а трябва да се плати с нови хора.

Има и това, което Вийл нарича ефект на Хоторн: хората знаят, че ги наблюдават, и се стараят повече. Част от подобрението може да идва оттам, а не от режима.

Проследяването след една година е окуражаващо точно по този пункт. Ако ефектът беше само новост, той щеше да избледнее, а според Джулиет Шор от Бостън Колидж резултатите се задържат и на места продължават да се подобряват. Уговорката е, че на въпросите отговарят 28 от 61 организации, около половината. За другата половина знаем само, че повечето още работят четири дни, не и как се чувстват хората в тях.