Купиха концесия за дърводобив в Суматра, за да не секат. Десет години по-късно сечта там е с 90% по-малко

В централната част на остров Суматра има гора, наречена Букит Тигапулух, което на индонезийски значи „Тридесет хълма“. Между 1985 и 2014 г. тя губи почти една трета от горската си покривка. Част от нея е национален парк и е защитена. Съседният участък не е: отреден е за дърводобив и по план е трябвало да бъде отсечен.

Не беше. През 2015 г. лицензът за този участък отиде при организация, която нямаше намерение да сече. Десет години по-късно годишната сеч в него е с 90% по-ниска, отколкото преди това.

Числата са от десетгодишния преглед на WWF (Световния фонд за дивата природа), публикуван през октомври 2025 г. Тук не описваме събитие от последните седмици. Описваме какво е излязло от един експеримент, започнал преди десетилетие.

В Индонезия горите извън националните паркове са държавни и се отдават на концесия срещу задължението да произвеждат нещо. Организация, която иска само да опази дадено парче, няма как да участва в тази система. Тя не произвежда дървесина, значи няма основание да държи лиценз. А без лиценз няма и право да патрулира и да гони хората, които разчистват незаконно.

Индонезия отваря изход от това през 2004 г. със заповед на горското министерство, която създава отделен вид лиценз: концесия за възстановяване на екосистема. Тя се издава по същия ред като дърводобивната, за същия дълъг срок, но задължението на притежателя е обратното. Той трябва да върне гората в добро състояние и да живее от онова, което тя дава, докато стои права. Първата такава концесия е дадена през 2007 г. на гората Харапан в Южна Суматра с площ 52 170 хектара.

Все едно да наемеш нива и да я оставиш да подивее. Наемът не ти дава дървета, дава ти правото да решаваш какво расте там и правото да изгониш този, който дойде да оре.

Точно този лиценз спечелва PT Alam Bukit Tigapuluh. Компанията е учредена през 2011 г. от индонезийския клон на WWF, Франкфуртското зоологическо дружество и австралийската организация The Orangutan Project. През 2015 г. тя получава управлението на около 40 000 хектара за срок от 60 години.

Годишната сеч в концесията пада с 90% спрямо 2015 г. Около 5 300 хектара незаконно разчистена земя се възстановяват, а хора от местните села са засадили 96 000 фиданки на около 760 хектара.

В района са върнати 205 орангутана, отгледани след конфискация или спасяване. Двадесет и четири малки вече са родени на свобода. Това е по-важното число: върнатите животни не просто оцеляват, а образуват популация.

Оценките сочат, че концесията подслонява около една десета от останалите на света суматренски тигри и е сред местата с най-висока плътност на вида в Суматра. През гората минават и суматренски слонове, от които в целия свят са останали под 1500.

В този пейзаж живеят две коренни общности, талангмамак и оранг римба. Програмата не разчита на благотворителност, а на проста сметка: горските патрули се набират от местните села, а стопанските програми дават доход, който не идва от разчистване на земя.

Към това се добавя и здравна помощ. Над 1200 души годишно получават безплатна медицинска помощ в пет села, а над 50 ученици имат подкрепа за храна и училищни условия. Сметката е една и съща: човек, който има доход и лекар, има по-малко причини да пали нова нива в гората.

Деветдесетте процента се отнасят за площта вътре в концесията. Спряната тук сеч може да се е преместила отвъд границата ѝ, а публична оценка за това няма. Това е познат проблем при всяка защитена територия и се нарича изтичане.

Числото за тигрите също е оценка, направена по снимки от фотокапани, а не преброяване. И накрая, лицензът върви 60 години, но моделът се крепи на дарения. Концесия за възстановяване не продава дървесина. Приходът ѝ не идва от самата гора и всяка година трябва да бъде намиран отново.