За първи път над 10% от океана е защитен, но строго защитени са само 3,3%

През 2025 г. Френска Полинезия обяви за защитена почти цялата си изключителна икономическа зона: близо 5 милиона квадратни километра, наречени Тайнуи Атеа. Това е най-голямата морска защитена зона в света и с нея архипелагът промени световната статистика с един акт.

Същият случай обяснява и другото число. От тези близо 5 милиона квадратни километра напълно защитени са около 1,4 милиона, или 30 процента от водите на архипелага, сочи организацията Pew Bertarelli Ocean Legacy. Останалото е защитено в смисъл, че има правила и управление, но не и в смисъл, че всяка стопанска дейност в него е спряна.

На 1 април 2026 г. светът мина границата от 10 процента защитен океан. Числото е вярно. Само че има две карти, а те броят различни неща.

Цифрата 10,01 процента идва от Световната база данни за защитените и опазваните територии, поддържана от Центъра за мониторинг на опазването на природата към ООН. В нея държавите вписват зоните, които са обявили. Базата отчита обявяването, а не режима вътре. Това не е грешка, а самото ѝ предназначение.

В тези 10 процента влизат и така наречените други ефективни мерки: зони, които не са обявени заради опазване, но носят полза за природата. Те са малка част: около 0,22 процентни пункта.

Втората карта се казва MPAtlas и се поддържа от американския Институт за морско опазване. Тя оценява всяка зона по две скали: докъде е стигнало въвеждането ѝ и колко строг е режимът вътре. За защитена зона се смята само тази, която е реално въведена в действие и има строг или пълен режим.

По тази мярка към март 2026 г. защитени са 3,3 процента от океана. Разликата между двете числа не е спор кой брои правилно. Едната карта брои разрешителните за строеж, другата брои сградите, в които вече се живее. Сравнението спира дотук: разрешителното винаги е стъпка към сграда, а част от морските зони изобщо не са замислени да стигнат до строг режим.

Институтът е оценил стоте най-големи морски защитени зони в света. Около една четвърт от тях изобщо не са въведени в действие. Около една трета имат режим, несъвместим с опазването на природата: допускат дейности, заради които зоната не изпълнява предназначението си.

Има и по-скучно, но показателно число. Само 1,3 процента от морските защитени зони имат официално оценена и отчетена ефективност на управлението. За останалите просто не се знае дали правилата им работят.

„В повечето защитени зони риболовът често си остава разрешен“, обобщава Ланс Морган от Института за морско опазване. Оттам идва и предупреждението, че думата „защитен“ на карта не описва един режим, а десетина различни.

Ръстът е истински. През 2024 г. защитеният океан беше 8,6 процента. За две години са добавени около 5 милиона квадратни километра, площ приблизително колкото Европейския съюз. Такъв темп досега не е имало.

Обявяването е и задължителна първа стъпка. Никоя зона не стига до строг режим, без първо да съществува на картата. Френска Полинезия го показва с двата си хода: обявяване през 2025 г. и разширяване на напълно защитените води с още около 520 000 квадратни километра през юни 2026 г.

Директорът на Центъра за мониторинг Невил Аш формулира двете задачи като едно условие: покритието трябва да се утрои до 2030 г. и същевременно и новите, и старите зони трябва да се управляват ефективно. Двете не са алтернативи.

Не е сигурно дали 3,3 процента ще се задържат. MPAtlas предупреждава, че показателят може да падне с 0,5 до 0,7 пункта заради скорошни решения на САЩ, които допускат промишлен риболов в тихоокеански морски национални паметници.

Остава отворена и най-голямата празнина. Откритото море е над 60 процента от повърхността на океана, а защитени са едва 1,66 процента от него. Договорът за открито море влезе в сила през януари 2026 г. и създаде правния път за защитени зони там, но какво ще мине по този път, тепърва ще се види.

И накрая аритметиката. Целта е 30 процента защитен океан до 2030 г. От 10 процента дотам има четири години и утрояване.

Едната карта брои обявените зони, другата брои зоните, в които правилата реално ограничават риболова и добива. Между двете стоят близо седем процентни пункта от океана.