Бактерия от червата на японска дървесна жаба изчисти туморите при всички лекувани мишки с една инжекция

На 10 декември 2025 г. изследователи от Японския институт за напреднали науки и технологии (JAIST) публикуваха в списание Gut Microbes нещо, което звучи като начало на научнофантастичен сюжет: бактерия, взета от червата на японска дървесна жаба (Dryophytes japonicus), премахва изцяло дебелочревните тумори при мишки. При това след една-единствена венозна инжекция и при всички лекувани животни, без изключение.

Още в началото трябва да е ясно едно: това е ранен резултат, получен само при мишки. Няма нито едно изпитване при хора, а разстоянието от успешен опит с гризачи до реално лекарство е дълго и несигурно. Стотици вещества, които са лекували рак при мишки, после се провалят при хората. Затова тук отчитаме един силен научен сигнал, не готово лечение.

Обещаващото не е само че туморите изчезнаха, а че излекуваните мишки, изложени повторно на ракови клетки, вече не развиха нови тумори: имунната им система беше запомнила заплахата.

Как действа бактерията

Екипът на проф. Ейджиро Мияко пресял 45 бактериални щама от червата на три вида земноводни и влечуги. Най-силно действие показала Ewingella americana. Тя вирее добре в среда с малко кислород, а точно такава е сърцевината на плътните тумори: там достъпът на кръв е слаб и нивото на кислород ниско (състояние, наречено хипоксия). Именно в тази бедна на кислород среда обичайните лекарства и имунните клетки действат трудно.

Това превръща слабото място на тумора в мишена. Вкарана във вената, бактерията се насочва и се размножава почти само в туморната тъкан: количеството ѝ вътре в тумора нараства около 3000 пъти между третия и двадесет и четвъртия час след инжекцията, докато здравите органи остават почти незасегнати. Може да се мисли като за агент, който оживява единствено там, където няма кислород, тоест точно в частта на тумора, до която лечението обикновено не стига.

Оттам нататък действието е двойно. От една страна, бактерията директно уврежда раковите клетки. От друга, присъствието ѝ вдига тревога в имунната система: към тумора се стичат неутрофили, T- и B-лимфоцити, а нивата на сигналните вещества TNF-алфа и IFN-гама се повишават. Така организмът сам довършва разчистването, вместо да разчита единствено на лекарство.

Какво показаха опитите

В сравнителния опит една венозна доза от около 1 милиард бактериални клетки премахна туморите при всички лекувани мишки, тоест 100 процента пълен отговор (пълно изчезване на тумора). За сравнение, модерна имунотерапия от типа блокада на контролните точки (антитяло срещу белтъка PD-L1) постигна пълен отговор само при една мишка, а химиотерапевтикът доксорубицин не осигури трайно изчистване на тумора.

Най-показателен беше тестът за памет. Когато на излекуваните мишки отново въведоха ракови клетки, нито една от десетте не разви тумор, докато при нелекуваните животни тумор се появи и при десетте. Това говори за траен, ваксиноподобен имунен спомен, а не просто за унищожаване на видимата тъкан.

• Пресети бактериални щама от земноводни и влечуги: 45; най-силна се оказа Ewingella americana
• Доза: една венозна инжекция от около 1 милиард бактериални клетки
• Пълен отговор при лекуваните мишки: 100 процента
• Нарастване на бактерията в тумора: около 3000 пъти между 3-ия и 24-ия час
• Повторно излагане на рак след излекуване: 0 от 10 излекувани мишки развиха тумор, срещу 10 от 10 при нелекуваните
• Полуживот на бактерията в кръвта: около 1,2 часа, неоткриваема след 24 часа

Какво още не знаем

Има съществени неизвестни. Опитът е само при мишки и при един вид рак: дебелочревен. Самите автори посочват тесен терапевтичен прозорец, тоест границата между действаща и опасна доза е малка, а живи бактерии, вкарани във вената, крият риск от тежко възпаление, ако дозата или състоянието на пациента не са овладени. При мишките възпалението било преходно и без увреждане на органите, но човешкото тяло реагира различно.

Пътят напред е ясно очертан, но дълъг. Екипът планира да провери бактерията при рак на гърдата, панкреаса и кожата и да усъвършенства начина на въвеждане. Преди каквото и да е приложение при хора са нужни изпитвания за безопасност и години клинична работа. Дотогава новината е важна с посоката, която показва: собствената микробна флора на животните може да крие мощни, все още неизползвани оръжия срещу рака.