Един блокиран белтък кара мишките да отгледат допълнителен зъб. В Киото изпробваха лекарството върху 30 мъже

На 18 октомври 2024 г. в болницата на университета в Киото първият доброволец получава венозна инфузия с лекарство, което дотогава не е давано на човек. Той е един от 30 мъже между 30 и 65 години и всеки от тях е загубил поне един кътник. Проверява се едно нещо: дали антитялото, което накара мишки да отгледат допълнителни зъби, е безопасно за хора.

Година по-късно изпитването приключва. В съобщение от 27 ноември 2025 г. киотската компания Toregem BioPharma заявява, че първата фаза в Япония е завършена и безопасността е потвърдена. Показаното дотук е само това: безопасност. Дали лекарството кара зъб да порасне при човек, още не е проверено.

Има деца, родени без няколко постоянни зъба, а в тежките случаи без почти всички. Под венеца им обаче има зъбни зачатъци, малките струпвания от клетки, от които израства всеки зъб. Зачатъкът е там, само че развитието му спира рано и зъбът никога не се показва.

Днес такова дете расте с протези, мостове и по-късно импланти. Те заместват формата и дъвченето, но самият зъб липсва завинаги. Точно тази група е първата мишена на японската програма.

Изследователи от университета в Киото проследяват какво спира тези зачатъци и стигат до белтък на име USAG-1. Той заглушава два от сигналите, по които организмът строи зъб.

Представете си кола с работещ двигател и вдигната ръчна спирачка. Всичко останало е наред, движение няма. USAG-1 държи ръчната спирачка на зъбния зачатък. Лекарството TRG-035 е антитяло, което се залепва точно за този белтък и го изважда от играта. При мишки и порове, родени с липсващи зъби, антитялото сваля спирачката и поникват допълнителни зъби.

При хората изпитването е с еднократна венозна доза в пет нива, приблизително от 0,4 до 24 милиграма на килограм тегло. Първите доброволци получават най-ниската доза, а следващата група се качва по-нагоре само ако при предишната всичко е чисто. Най-високото ниво е шестдесет пъти по-силно от началното. Част от участниците получават плацебо и до края на изпитването нито лекарите, нито доброволците знаят кой какво е приел.

Измерва се точно това: как се понася лекарството, колко дълго се задържа в кръвта и има ли нежелани реакции. По предварителните данни сериозни нежелани събития няма. Ефикасността при хора остава непроверена, а подробният доклад се очаква около май 2026 г.

Зъбните зачатъци на тези деца ги има от раждането. Японското антитяло се опитва да свали спирачката, която ги държи неподвижни.

На 29 септември 2025 г. японското министерство на здравеопазването дава на TRG-035 статут на лекарство сирак за тежка вродена липса на зъби. Този статут се дава на лекарства срещу редки болести и носи облекчения по пътя до пазара. Той обаче не гарантира одобрение.

Следващата стъпка е изпитване при деца с тежка вродена липса на зъби, приблизително между 2 и 7 години. То се подготвя за края на 2026 г. или малко след това и още не е започнало. Разработчиците говорят за практическа употреба около 2030 г., но това е тяхна цел, не обещание на регулатор. До Европа и България такова лекарство би стигнало години след Япония.

Онлайн върви и друга история: корейски пластир с микроиглички, който се лепи на венеца, за да върне загубени зъби. За него няма регистрирано клинично изпитване, няма рецензирана публикация и няма съобщение от болница. Проверките показват, че продаваните пластири използват изображения и текстове от японската програма. Проверимо е другото: японското антитяло има болница, протокол, номер на изпитването и венозна инфузия.

Няма публикувани данни за поникнал нов зъб при човек. Първата фаза е замислена така, че да отговори на въпроса за безопасността. Ефектът тепърва предстои да се проверява.

Механизмът разчита на съществуващ зъбен зачатък. Човек, загубил зъб преди години от кариес или счупване, най-вероятно вече няма такъв зачатък. Затова дали методът ще стигне до обикновената загуба на зъби, засега е само предположение.

Остава и дългосрочната безопасност. Сигналите, които USAG-1 заглушава, участват и в изграждането на костите и на други органи. Тридесет души и една доза са твърде малко, за да се уловят редки или късни ефекти.