Нова хипотеза: неандерталците губят не от климата, а от разредените връзки помежду си

Преди около 40 000 години неандерталците изчезват от Европа. Обясненията обикновено сочат към застудяване, към конкуренция с идващите Homo sapiens или към комбинация от двете. Екип от Монреалския университет предлага друг прочит: решаващо се оказва не какво се случва с климата, а колко нагъсто са разположени групите една спрямо друга.

Изследователите, водени от антрополога Ариан Бърк, събират археологични и етнографски данни и моделират как е било разпределено населението в Европа между 60 000 и 35 000 години преди днес. Картината, която излиза, е за два различни начина на заемане на пространството. Homo sapiens се разполага по южните крайбрежни маршрути, където групите остават в досег помежду си. Неандерталците са по-разредени.

Мрежите действат като предпазна мрежа. През тях минава информация къде има ресурси и накъде се движат животните.

Проверката идва от подредбата на изчезването. Първи изчезват групите в Източна Европа, които в модела са най-слабо свързани. Най-дълго се задържат тези на Иберийския полуостров, където връзките са по-гъсти. Ако причината беше само климатът, редът щеше да следва застудяването, а не свързаността.

Това е модел, а не находка. Изводът зависи от допусканията колко далеч са пътували групите и колко често са се срещали, а точно тези числа се извеждат косвено. Хипотезата не изключва климата и конкуренцията, а предлага механизъм, чрез който те са ударили по-силно едните, отколкото другите. За да се провери, ще трябват находки, които показват обмен на суровини и идеи на далечни разстояния, а такива данни се натрупват бавно.