Обгорели свитъци от Херкуланум проговориха след близо две хилядолетия

През 79 г. Везувий погребва градчето Херкуланум и с него една библиотека. Горещината овъглява папирусовите свитъци, но не ги изгаря: превръща ги в чупливи черни цилиндри. Текстът е вътре, запазен и недостъпен. Всеки опит да бъдат разгънати през следващите два века ги е чупил.

На 25 юни 2026 г., в Националната библиотека в Неапол и с Везувий на хоризонта, проектът Vesuvius Challenge обяви, че е разчел близо метър и половина непрекъснат текст от един такъв свитък, без да го отваря. Университетът на Кентъки, който води проекта, определя резултата като най-значителното разкриване на текст, откакто преди повече от два века започват опитите свитъците да бъдат отваряни физически.

„В продължение на почти две хилядолетия тези текстове бяха физически запазени, но интелектуално недостъпни“, казва Брент Сийлс, съосновател на проекта и професор в Университета на Кентъки. „Днес най-после можем да ги четем.“

Свитъкът с оценка за четимост нула днес дава двадесет колони свързан философски текст. Не беше загубен, а само нечетим.

Как се чете затворен свитък

Три стъпки, всяка от които е самостоятелен проблем.

Първо, свитъкът се сканира със синхротронна рентгенова микротомография. Принципът е като на скенера в болница: през обекта се пуска рентгенов лъч и се измерва колко от него поглъщат различните материали по пътя си. Разликата е в разделителната способност, която тук е несравнимо по-висока. Резултатът не е текст, а плътен блок от точки, в който се вижда формата на навитите слоеве папирус.

Второ, слоевете се разделят и се изравняват в компютъра. Тази стъпка се нарича виртуално разгъване. Представете си навит на руло вестник, който е слепнал: вместо да се разлепва на ръка и да се къса, се сканира и се разгъва математически. Проектът признава, че точно тук е и границата на метода, защото проследяването още не е напълно автоматично и се къса там, където съседните листа са плътно притиснати или скъсани.

Трето, най-трудното: мастилото. Античното мастило е на въглеродна основа, а Везувий е овъглил и папируса. Двете са богати на един и същи елемент, въглерода, затова поглъщат рентгена почти еднакво и на скенера мастилото често просто не се вижда. Заобикалянето е косвено: модели се обучават върху фрагменти, при които мастилото се вижда, научават каква едва доловима следа оставя то в структурата на скана, и после търсят същата следа вътре в затворените свитъци.

Какво пише вътре

Основната находка е свитъкът PHerc. 1667, съхраняван в Неапол. Оцелялата му част е виртуално разгъната и дава близо 1,5 метра непрекъснат текст в около 20 колони. Свитъкът е висок около 8 сантиметра и с диаметър около 2 сантиметра, по-малко от половината на обичайния размер за сбирката.

Стойността му личи най-добре от историята му. „Този свитък беше обявен за напълно нечетим, когато част от него бе отворена през 80-те години“, казва Федерика Николарди, преподавател по папирология в Неаполския университет „Федерико II“, която ръководи папиролозите в проекта. „Виждаха се няколко отделни букви, но припокриващите се слоеве закриваха написаното и свитъкът получи оценка за четимост нула. Сега можем да следим последователни разсъждения през няколко колони.“

Текстът изглежда е философски трактат за етиката, изкуствата и човешкото поведение. Почеркът и вътрешните препратки насочват към II век преди новата ера, може би към края на III век. Това го прави един от най-старите в сбирката. Едно от запазените изречения гласи в превод: „Ще търсим нещо, но няма да го уловим, ако по някакъв начин се отдалечим от себе си и от собствената си природа.“

Обявени са и нови книги от античността. Папиролозите разчитат в свитъка PHerc. 139 надпис на гръцки, който гласи „Филодем, За боговете, книга 8“. Дотук от този труд беше известна само първа книга. Едно заглавие установява, че съчинението е имало поне осем.

Какво още не знаем

Авторът на PHerc. 1667 е неизвестен. Тук съобщенията лесно избързват: текстът звучи стоически, а стоикът Хризип е споменат като възможност, защото в текста се появява Аристокреон, негов племенник и ученик. Но самите папиролози спират дотам. „Ако този текст беше намерен в Египет или другаде, вероятно веднага щеше да бъде класифициран като стоически“, казва Николарди. „Фактът, че идва от сбирка, която е почти изцяло епикурейска, ни кара да сме по-предпазливи.“ Тоест: вероятна хипотеза, не установено авторство.

Обявеното на 25 юни 2026 г. е съобщение от проекта и институциите зад него, не рецензирана научна статия. Екипът посочва, че разчетеното вече стига за нови критически издания, което е стъпката, на която колегията ще провери работата.

И мащабът е малък спрямо задачата. Проектът е раздал над 1 803 500 долара награди от 2023 г. насам, а към 17 юли 2026 г. държи отворен фонд от 2 140 000 долара. Голямата награда за 2027 г., един милион долара общо, чака първия екип, който разгъне напълно и направи четим цял свитък от списък с 13 сканирани свитъка. Срокът е 25 юни 2027 г. и никой още не я е взел.