Пекин изкара цяла година с един-единствен тежко замърсен ден. През 2013 г. те бяха 58

През януари 2013 г. в Пекин имаше дни, в които съседният блок не се виждаше. Училищата затваряха, летището спираше, а измервателните уреди в американското посолство изписваха стойности извън скалата си. Оттогава минаха дванадесет години, а миналата година градът е имал само един тежко замърсен ден.

Числата за 2025 г., публикувани от пекинската служба по екология и околна среда през пролетта на 2026 г., изглеждат така: 311 дни с добро или приемливо качество на въздуха, или 85,2% от годината, и един ден в тежко замърсената категория. През 2013 г. такива дни са били 58.

Средногодишният фин прах е паднал от 89,5 на 27 микрограма на кубичен метър. Това е спад от близо 70% в град с двадесет и два милиона жители.

Фин прах е името на частиците под 2,5 микрометра, около тридесет пъти по-тънки от човешки косъм. Носът и гърлото спират по-едрите прашинки, а тези минават покрай тях, стигат до най-дълбоките части на белия дроб и оттам в кръвта. Затова и вредата от тях не е кашлица, а инфаркти, инсулти и по-къс живот.

Мярката е микрограми на кубичен метър въздух. През 2021 г. Световната здравна организация свали препоръката си на 5 микрограма годишно. Европейският съюз в момента допуска по закон 25, а от 2030 г. границата пада на 10. Пекин е на 27.

Разликата между позволено и безопасно е като разликата между ограничението на скоростта и скоростта, при която сте сигурни, че ще спрете навреме. Пекин е близо до първото и далеч от второто. И двете неща са верни едновременно.

Отправната точка е планът за предотвратяване и контрол на замърсяването на въздуха от 2013 г., приет точно след най-тежката зима. Той изкара въглищата от отоплението и от част от промишлеността около столицата, затегна изискванията към автомобилите и извади от употреба остарели производствени мощности.

Втората половина е измерването. Освен 35-те стандартни станции градът разчита на над хиляда компактни сензора, които проследяват около 125 химични съставки на финия прах. Смисълът е да се знае откъде идва замърсяването в конкретния квартал и в конкретния ден, а не само колко е.

Тези числа идват от самата пекинска екологична служба, тоест от органа, чиято работа те оценяват. Това не ги прави неверни: посоката се вижда и в независими измервания, а смог от най-тежката категория трудно се крие в град с толкова жители. Но си струва да се каже откъде идва статистиката, вместо да се представя като независима.

Второто уточнение е за думата „чист“. При 27 микрограма въздухът на Пекин остава нездравословен според днешната епидемиология. Историята тук не е за постигната цел, а за скорост: малко градове в света са се движили толкова бързо в правилната посока.

България е страната в Европейския съюз с най-тежка относителна вреда за здравето от фин прах, измерена в загубени години живот на 100 000 души. Това показват докладите на Европейската агенция по околна среда. Тук причината не е тежка промишленост около столицата, а главно отоплението през зимата и старите автомобили.

Пекинският случай е полезен не като образец за подражание, а като мярка за възможното. Спадът там дойде от смяна на горивото, от правила за колите и от измерване, достатъчно подробно, че да се знае кой точно замърсява. Нито едно от трите не изисква китайски мащаб.