Четири часа, чужд език и една мисъл на Айрис Мърдок: как ученик от София взе златото по философия

От 14 до 17 май 2026 г. във Варшава се проведе XXXIV Международна олимпиада по философия с отбори от 57 държави. Симеон Кърджиев, ученик в 11. клас в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“ в София, спечели златен медал. Иван Стоилов от 10. клас в 164. гимназия „Мигел де Сервантес“ взе сребърен.

В неофициалното отборно класиране България излезе първа. По съобщението на Министерството на образованието и науката страната повтаря постижение отпреди 31 години.

И двамата българи писаха по една мисъл на ирландско-британската философка и писателка Айрис Мърдок: „Живеем във фантазен свят, свят на илюзия. Голямата задача в живота е да намериш реалността.“ Ръководител на отбора беше проф. д-р Иван Колев от Софийския университет, а учителят по философия Владислав Атанасов беше в международното жури.

Единственото позволено помагало е хартиен речник. Всичко останало трябва да е било в главата, преди да започне часовникът.

Как се провежда състезание по философия

Това е въпросът, който повечето хора си задават, и отговорът е по-конкретен, отколкото звучи. По устава на олимпиадата участникът получава четири теми, обикновено кратки цитати от философи, и има четири часа да напише есе по една от тях. Есето не бива да надхвърля 2500 думи.

Решаващото правило е езиковото. Есето се пише на английски, немски, френски или испански, но задължително не на официалния език на държавата на ученика. Германец не може да пише на немски, испанец на испански. Тоест никой не пише на езика, на който мисли.

Причината е спортна. Философията е дисциплина, в която езикът е самият инструмент, и роден говорител на състезателния език би имал предимство, което няма нищо общо с философията. Затова всички са изравнени в еднакво неудобство. Единственото позволено помагало е речник на хартия. Електронните са забранени.

Представете си да ви дадат едно изречение, за което не сте се готвили, и да ви кажат: за четири часа изградете от него аргумент, който да устои пред международно жури, и го напишете на език, който не е вашият. Това е задачата.

Защо тази новина е различна от медалите по математика

България редовно печели медали от олимпиади по математика, физика и информатика. Те са важни, но следват логика, която всички разбираме: страната инвестира в математически гимназии, гимназиите произвеждат олимпийци.

Философията няма такава инфраструктура. Няма индустрия, която да чака тези деца, няма стипендия, която да ги примамва, няма ясен път от медала към кариера. Учениците, които стигат дотук, го правят, защото някой учител ги е накарал да четат Мърдок, и защото на тях им е било интересно.

Точно това прави резултата любопитен. Първо място в дисциплина без индустрия зад гърба си е показател не за инвестиция, а за учители. И е напомняне, че способността да построиш аргумент и да го защитиш е умение, което ще преживее повечето технически умения, за които в момента се тревожим.

Едно уточнение

Отборното класиране на олимпиадата е неофициално. Официално се раздават индивидуални медали, а сборът по държави е сметка, която се прави отстрани. По-точното изречение е: двама български ученици взеха злато и сребро, а сборът им излезе най-добър.

Годината, за която МОН твърди, че се повтаря, тоест 1995-а, също идва от министерството. Не намерихме публичен архив на олимпиадата, с който да я сверим.