ИсторияИстории

Кипърски екип превръща маслинови костилки в плоскости за мебели

Отпадъчните костилки от маслиновите мелници в Кипър обикновено се горят. Малък екип ги смила и пресова в плоскости за плотове и мебели.

2 септември 2026 г.
Оригинална новина: януари 2026 г.Написана с помощта на AI
3 мин четене
Дебела композитна плоскост върху работен тезгях, а до нея дървена щайга със сурови маслинови костилки.
Дебела композитна плоскост върху работен тезгях, а до нея дървена щайга със сурови маслинови костилки.Илюстрация: Futuria

Мустафа Афшароглу се връща в Кипър след шестнайсет години работа по строителни проекти в Лондон. По мелниците за маслиново масло вижда едно и също нещо: купчини костилки, които никой не иска. Мелниците трябва да изнесат този остатък, преди да продължат работа. Най-често костилките отиват за горене.

Заедно с Ягмур Фелахоглу и Бугра Ебелер той основава Pit to Table. Тримата идват от интериорния дизайн, инженерството и бизнеса. Продуктът им се казва Pit-board: плоскост за плотове, рафтове и мебели, направена от смлени маслинови костилки. Компанията има офиси в Никозия и Лондон.

От мелницата до плота

Костилките се събират директно от мелниците, почистват се и се смилат на дребно. След това се смесват с растителна смола от черупки на кашу и сместа се пресова в плътни плоскости. При рязане срезът показва самите костилки, така че се вижда от какво е направен материалът. Производителите предлагат Pit-board като заместител на ламинирания MDF, на масивното дърво и на камъка.

Един квадратен метър Pit-board съдържа около 20 до 24 килограма смлени маслинови костилки.

Общност от двете страни на линията

Кипър е разделен от 1974 г., а между двете части минава буферна зона под наблюдението на ООН. Екипът на Pit to Table е кипърскотурски и работи в партньорство с гръцко-кипърска компания за материалознание. През 2023 г. проектът печели ускорителна програма на Social Tech Lab, проведена в буферната зона с подкрепата на ООН. Първата публична изява на плоскостта е през 2025 г. на дизайнерската седмица Clerkenwell в Лондон.

Слънчогледовите люспи в България

България няма маслинови мелници, но има свой обемен селскостопански отпадък. Фирмата Green Evo произвежда в Добруджа палети от 95 на сто слънчогледови люспи и 5 на сто органичен полимер. Заводът е с капацитет около 300 000 палета годишно и купува суровината от местни фермери. Палетите не са мебелни плоскости, но принципът е същият: пресоване на люспи вместо рязане на дървесина.

Какво още не знаем

Публичните данни не показват колко плоскости излизат от производството за година, нито на каква цена стигат до клиента. Не е ясно и колко костилки може да поеме мрежата от мелници, ако търсенето порасне десетократно. Компанията описва производството си като търговско, а не като пилотно, но независима проверка на обемите засега липсва. Отворен остава и въпросът как се рециклира самата плоскост в края на живота ѝ.

Източници

Бюлетинът на Futuria

Получавай бъдещето в пощата си.

Всяка неделя по едно кратко, премислено писмо с най-важното от седмицата. Без шум, без паника, без реклама.