Десет държави превръщат Северно море в обща електроцентрала от 100 гигавата

На 26 януари 2026 г. в Хамбург се проведе третата среща на върха за Северно море. Лидерите и енергийните министри на десет държави подписаха документ, известен като Хамбургската декларация, с който се договориха до 100 гигавата вятърни мощности в морето да бъдат свързани трансгранично, тоест да захранват повече от една държава.

Участниците са Ирландия, Франция, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Германия и Дания от Европейския съюз, плюс Норвегия, Исландия и Великобритания. На срещата присъстваха и представители на Европейската комисия и на НАТО. Германският канцлер Фридрих Мерц каза, че иска Северно море да стане „най-големият резервоар на чиста енергия в света“.

Важното в тази новина не е количеството ток. То е кабелът.

Досега всяка държава строеше вятърните си паркове като свой остров. Хамбургската декларация е решението те да се свържат в един общ басейн.

Какво е хибриден парк и защо е различно

Досега вятърният парк в морето работи по проста схема: построен е във водите на една държава и един кабел го връзва с нейния бряг. Ако в даден момент духа силно, а тази държава няма нужда от толкова ток, излишъкът просто се губи. Турбините се спират. Съседът отсреща в същия момент може да пали газова централа.

Хибридният проект връзва един и същ парк с бреговете на две или повече държави. Токът тръгва натам, накъдето има нужда от него в момента. Същите турбини, същият вятър, но вече без изхвърлен излишък от едната страна и без запален газ от другата.

Аналогията е с водата в жилищен блок. Ако всеки апартамент има собствен резервоар на покрива, някой ще прелива, докато на друг няма да достига. Ако резервоарите се свържат с тръба, същата вода стига за всички. Хамбургската декларация е тръбата.

Какво точно беше обещано

Тук трябва да се внимава с числата, защото около тази новина се завъртяха няколко, които не са в подписаните текстове. Германското министерство на икономиката и климата формулира договореното така: държавите от Северно море са се разбрали за трансгранично свързване на до 100 гигавата генериращи мощности.

Тези 100 гигавата не са ново количество отгоре. Регионът вече има цел 300 гигавата вятър в морето до 2050 г., приета преди години. Новото е, че до една трета от тази цел ще се изгради като хибридни проекти, свързващи мрежите на няколко държави. Тоест решението е за начина на свързване, а не за повече турбини. По изчисление на The Guardian 100 гигавата мощност се равнява на ток за 143 милиона домакинства.

Освен декларацията бяха подписани още няколко документа: декларация на енергийните министри с план за действие, рамка за финансиране на трансгранични проекти, декларация за намерения за изграждане на свързана морска електропреносна мрежа, и инвестиционен пакт между държавите, индустрията и операторите на преносни мрежи. Работата ще се координира от North Seas Energy Cooperation, регионален форум, в който Европейската комисия е съпредседател.

Кое може да се провери и кога

Повечето обещания в такива декларации са с хоризонт 2040 или 2050 г., което ги прави трудни за проверка приживе. В този документ обаче има един срок, който е близо: до 2027 г. операторите на преносните мрежи от всяка държава трябва да идентифицират около 20 гигавата икономически обещаващи трансгранични проекти, които да се строят през 30-те години.

Това е тестът. Ако до 2027 г. на масата има конкретен списък от проекти, декларацията е била работеща. Ако няма, е била снимка.

Какво още не знаем

Декларацията не е договор и не носи пари. По подписаните текстове държавите се ангажират да координират планиране, разпределяне на разходите и финансиране, а не внасят бюджет. Числото от 11 милиарда долара, което се появи в част от отразяването, не присъства в нито един официален текст от срещата; то е журналистическа оценка на очаквани инвестиции, не поет ангажимент.

Същото се отнася и за сумата от 1 трилион евро инвестиции до 2040 г., цитирана на срещата. Тя идва от WindEurope, браншовата организация на вятърната индустрия, и е прогноза какво споразумението „би могло да привлече“, а не какво някой е обещал да даде.

И най-трудното: хибридните проекти са сложни точно защото са трансгранични. Кой плаща кабела, чия е печалбата, по чии правила се търгува токът и какво става, когато интересите на две държави се разминат, са въпроси, които декларацията отваря, но не затваря. Рамката за финансиране е подписана, конкретните сметки предстоят.