Кога да вярваме на симулация: софийски учен взе една от трите световни награди по вятърно инженерство

От 7 до 11 юни 2026 г. в Онтарио, Канада, се проведе Осмият международен симпозиум по компютърно вятърно инженерство, домакинстван от Western University. Това е форумът, на който хората, моделиращи въздушни потоци с компютър, си показват работата. Прави се рядко.

Едно от трите отличия за най-добра научна публикация, AWE Best Student Paper Award, отиде при Радостин Митков, младши изследовател в института GATE към Софийския университет. По съобщението на института то е избрано измежду над 100 работи от цял свят.

Темата му звучи скучно и точно затова е важна: как да разберем кога на една инженерна симулация може да се вярва. Съръководители са проф. Десислава Петрова-Антонова от GATE и проф. Andreas Mark от Технологичния университет Chalmers в Швеция.

Всеки може да направи симулация, която дава число. Трудното е да докажеш, че числото е вярно.

Какво прави Митков всъщност

Работата му е изчислителна флуидна динамика, или CFD: компютърът разбива въздуха над един град на милиони малки кутийки и пресмята какво се случва във всяка от тях, кутийка по кутийка, стъпка по стъпка. Резултатът е карта на това накъде духа вятърът между блоковете и къде отнася замърсения въздух.

В GATE това не е абстракция. Митков работи по пилотния проект „Дигитален двойник на града“, който изследва качеството на въздуха в София. Тоест въпросът е буквално: ако вдигнем сграда тук, какво става с въздуха на онази улица.

И тук идва проблемът, с който се занимава отличената статия. Симулацията винаги връща отговор. Тя не се засрамва и не казва „не знам“. Може да сте сложили грешна големина на кутийките, да сте опростили лош ъгъл, да сте отрязали модела твърде близо до сградата, и резултатът пак ще изглежда като красива цветна карта. Числото си е там, а е грешно.

Представете си везна, която винаги показва някакво тегло, включително когато е повредена. Полезното не е цифрата, а начинът да проверите дали везната е вярна. Работата на Митков е точно за това: как се оценява и гарантира надеждността на такива модели, когато по тях се вземат реални решения за инфраструктура, за качество на въздуха и за проектиране на сгради.

Защо това има значение за София

Дигиталните двойници на градове са модерни и в момента се продават на общини по цяла Европа като начин да се вземат решения „с данни“. Опасността в тази мода е очевидна: модел, на който се вярва повече, отколкото заслужава, легитимира лошо решение с авторитета на числото.

Затова наградата отива при точно правилната работа. Не при по-красив модел, а при въпроса кога моделът е достатъчно добър, за да носи решение. Това е скучната половина на инженерството и е половината, която пази хората.

Пътят на Митков

Магистър е по аерокосмическо инженерство от Университета в Саутхемптън във Великобритания, тоест обучен е да смята въздушни потоци около самолети. Сега смята същото около софийски сгради, в институт в София, а научният му съръководител е в Швеция.

Това е един вид биография, за която в България се говори по-малко от заминаването и от завръщането: човек, който просто работи от тук, свързан с чуждестранни лаборатории, без нищо от това да е драма.

Какво още не знаем

Числата, тоест трите награди и над стоте разгледани работи, идват от съобщението на института GATE, а българските медии ги преповтарят дословно. Не намерихме публикуван списък с наградените на самия симпозиум, с който да ги сверим, нито точното заглавие на отличената статия.