ПробивНаука

Челюст от морското дъно край Тайван се оказа на изчезнал човешки род

На 11 април 2025 г. учени идентифицираха челюст, извадена от морското дъно край Тайван, като принадлежала на денисовец, изчезнал човешки род, чрез анализ на запазени в костта белтъци.

16 юли 2026 г.
Оригинална новина: април 2025 г.Написана с помощта на AI
2 мин четене
Древна долна челюст (фосил) на лабораторна маса под насочена светлина.
Древна долна челюст (фосил) на лабораторна маса под насочена светлина.Илюстрация: Futuria

На 11 април 2025 г. международен екип съобщи в списание Science, че челюст, извадена преди години от дъното на протока Пенгху край Тайван, е принадлежала на денисовец, изчезнал наш роднина. Костта, наречена Пенгху 1, дълго беше загадка: приличаше на човешка, но не съвпадаше нито с нашия вид, нито с неандерталците.

Отговорът дойде не от ДНК, а от белтъци, оцелели в емайла и костта. Находката е първото пряко доказателство, че денисовците (изчезнал човешки род, разпознат за пръв път през 2010 г. по ДНК от кост в сибирска пещера) са живели чак до топлия, влажен Тайван, а не само в студения Сибир и високото Тибетско плато, където бяха откривани дотогава.

От челюст без нито грам ДНК учените разчетоха белтъци и разпознаха изчезнал човешки род, живял чак до субтропичен Тайван.

Как се разчита изчезнал вид без ДНК

В топъл и влажен климат ДНК се разпада бързо, затова от много стари кости в такива места не остава генетичен материал. Белтъците обаче са по-издръжливи и оцеляват по-дълго. Всеки белтък е верига от аминокиселини, а редът им е записан в гените, също както в ДНК. Затова, разчитайки белтъците, учените косвено четат генетичния подпис на организма.

Екипът разчете 4241 аминокиселини от 51 белтъка и намери два варианта, характерни само за денисовците. Друг белтък, кодиран на мъжката полова хромозома, показа, че челюстта е на мъж, и то за по-малко от денонощие.

Какво променя находката

Дотогава денисовците бяха известни от шепа кости, почти всички от Сибир и Тибет. Пенгху 1 разширява картата им с хиляди километри на юг, до субтропичен остров. Това показва, че този род се е приспособявал към много различни среди, от планински студ до крайморска жега. Протокът Пенгху, днес под водата, е бил суша по време на ледниковите епохи, когато морското равнище е било по-ниско.

Какво още не знаем

Възрастта на челюстта не е определена точно: тя попада в един от два широки интервала, между 10 000 и 70 000 или между 130 000 и 190 000 години. ДНК не е оцеляла, така че не знаем как точно Пенгху 1 се вписва в родословието на денисовците.

Източници

Бюлетинът на Futuria

Получавай бъдещето в пощата си.

Всяка неделя по едно кратко, премислено писмо с най-важното от седмицата. Без шум, без паника, без реклама.