След две години и над 2200 смъртни случая Конго спря епидемията от мпокс. Вирусът остава

През август 2024 г. Световната здравна организация обяви мпокс за извънредна ситуация от международно значение. На 2 април 2026 г. здравният министър на Демократична република Конго Роже Камба застана пред журналистите и каза, че епидемията е приключила. Веднага след това добави уточнението, което прави новината пълна: „Не сме изкоренили вируса, но сложихме край на епидемията.“

Зад това изречение стоят две години работа и тежка сметка. От началото на 2024 г. в страната са изследвани над 80 000 проби, потвърдени са над 34 000 случая и са регистрирани над 2200 смъртни случая. През същия период Конго се справяше едновременно и с холера, и с ебола.

Епидемия значи предаване, което расте и се задържа над обичайното за страната ниво. Тя свършва, когато кривата падне и остане ниска достатъчно дълго. Тогава здравната система поема отделните случаи по обичайния си ред, без извънредни правомощия и без извънреден бюджет.

Същото е и с придошла река. Наводнението свършва, когато водата се прибере в коритото си, а не когато реката пресъхне. Реката си остава там и при следващия силен дъжд пак може да излезе.

При мпокс изкореняването не е на дневен ред по една конкретна причина. Вирусът живее и в диви животни в горите на Централна Африка. Има откъде да се върне при хората дори след месеци тишина. Едрата шарка беше изкоренена именно защото се предаваше само между хора и нямаше такова убежище.

Основният инструмент е ваксината MVA-BN, разработена първоначално срещу едра шарка. Тя не се раздава на цялото население, а на хората около всеки случай и на групите с най-висок риск. От 2024 г. насам ваксини срещу мпокс са прилагали осемнайсет африкански държави, а доставките по деветте кръга на разпределение са стигнали до деветнайсет страни, отчита Световната здравна организация през май 2026 г.

Вторият инструмент е по-скучен и поне толкова важен: изследването на проби. При над 80 000 теста в страна с ограничена лабораторна мрежа веригите на заразата се виждат, докато още са къси.

Ефектът се чете в числата на Африканския център за контрол и превенция на заболяванията. Между пика в началото на 2025 г. и края на същата година съмнителните случаи на континента са спаднали с 40 на сто, а потвърдените с 60 на сто. Смъртността сред съмнителните случаи е паднала от 2,6 на 0,6 на сто.

Епидемията беше обявена за приключила три пъти и това не е бюрократична подробност. На 5 септември 2025 г. Световната здравна организация свали статута на извънредна ситуация от международно значение. На 23 януари 2026 г. Африканският център за контрол и превенция на заболяванията прекрати континенталната извънредна ситуация. На 2 април 2026 г. Конго затвори и своята национална.

Всеки от трите органа мери различно нещо. Първият следи риска болестта да прескача граници. Вторият гледа състоянието на целия континент. Третият преценява дали една конкретна здравна система вече може да работи без извънредни мерки. Затова между първото и последното решение минаха седем месеца.

Мпокс продължава да се предава. Между 6 април и 17 май 2026 г. Конго е съобщило 35 потвърдени случая. Единайсет африкански държави остават с активно предаване, отчита ситуационният доклад на Световната здравна организация от 31 май 2026 г.

Данните от Конго идват с уговорка, която самата организация отбелязва. Отчетите закъсняват, защото страната в момента е насочила силите си към избухването на друг вирус, бундибугио, от семейството на ебола.

В Конго кривата пада, но другаде расте. Мадагаскар и Южен Судан отчитат все повече случаи, а разновидността Ib вече се предава в общността и извън Африка, включително в Испания и Германия.

Край на епидемията не значи край на вируса. Мпокс живее и в диви животни, затова не може да бъде изкоренен със сегашните средства.