Детската смъртност в света е спаднала с 60% от 1990 г. насам

От всеки единадесет деца, родени по света през 1990 г., едно не е доживяло петия си рожден ден. При родените през 2024 г. същото важи за едно на всеки двадесет и седем. Разликата между двете числа е около осем милиона живота на година.

Тук не разказваме новина от миналата седмица. Числата са от доклада „Нива и тенденции в детската смъртност“ на Междуведомствената група на ООН за оценка на детската смъртност. Той излиза на 17 март 2026 г. с данни за 2024 г. Тук гледаме какво се е случило за тридесет и пет години и защо тъкмо сега кривата се изравнява.

През 1990 г. са починали 12 970 030 деца под 5 години. През 2024 г. са 4 857 797. Междувременно светът ражда повече деца, отколкото тогава, така че спадът е още по-голям от това, което показват абсолютните числа. Смъртността пада от 93,5 на 37,4 на всеки 1000 живородени, тоест с 60%.

Осем милиона деца годишно е населението на Австрия. При условията на 1990 г. толкова деца нямаше да доживеят петия си рожден ден.

Спадът не е равномерен по света, но не е и запазен за богатите държави. В Демократична република Конго през 1990 г. почти 18 на сто от родените деца не са стигали до петия си рожден ден. През 2024 г. са под 9 на сто. Числото се е разполовило в страна, която през същия период мина през две войни.

Отговорът е скучен и точно затова е важен. Световната здравна организация приписва спада на четири неща: разширен достъп до имунизации, по-добро хранене, по-добро лечение на обичайните детски болести и присъствие на обучен човек при раждането.

Нито едно от тях не е откритие. Всяко от тях вече е съществувало, само че е стигало до по-малко хора. Ваксините срещу морбили и полиомиелит са отпреди 1990 г. Солите за рехидратация при диария са от 70-те години и струват центове. Обучената акушерка е технология отпреди два века. Промяната идва не от това, че някой ги е измислил, а от това, че са стигнали до места, където дотогава ги е нямало.

Водещите причини за смърт при малките деца днес показват същото. Това са усложнения от преждевременно раждане, проблеми по време на самото раждане, пневмония, диария и малария. Всяко от тези пет неща има познато и евтино лечение. Въпросът никога не е бил дали го умеем, а дали стига навреме.

Има един завой в тази история, който рядко се разказва. Докато общата детска смъртност пада с 60%, най-крехката част от нея пада по-бавно. През 1990 г. новородените, тоест децата под един месец, са били 40% от всички смъртни случаи при децата под 5 години. През 2024 г. са 47%.

Това не значи, че при новородените нещата се влошават. Смъртността им също пада, от 36,6 на 17,2 на 1000 живородени. Пада обаче с 2,2% годишно, докато при децата между един месец и пет години темпът е 3,1%. Разликата се натрупва за тридесет и пет години.

Все едно да пресушаваш блато. Плитките места изсъхват първи, най-дълбоката яма остава пълна и в един момент почти цялата вода е в нея. Първите двадесет и осем дни са тази яма. За да спасиш дете от диария, е нужна торбичка сол и чиста вода. За да спасиш недоносено бебе, е нужно родилно отделение с кислород, топло легло и човек, който знае какво прави и е там денонощно.

От 2022 г. насам броят на смъртните случаи стои на едно място, около 4,8 до 4,9 милиона годишно. Темпът на спад между 2015 и 2024 г. е 1,5% на година срещу 3,9% между 2000 и 2015 г. Тоест напредъкът се е забавил повече от два пъти, точно когато остана най-трудната част.

Географията се сви. Африка на юг от Сахара дава 58% от всички смъртни случаи при децата под 5 години, а Южна Азия още 25%. В Африка на юг от Сахара смъртността е 71,6 на 1000 живородени, близо четиринадесет пъти повече, отколкото в Европа и Северна Америка.

Причината за забавянето не е само техническа. „Виждаме тревожни признаци, че напредъкът в оцеляването на децата се забавя“, казва Катрин Ръсел, изпълнителен директор на УНИЦЕФ. Тя свързва забавянето с ново свиване на глобалните бюджети за помощ. Световната здравна организация вече е описала какво следва при такова свиване: липса на медицински персонал, затворени амбулатории, прекъснати ваксинационни кампании и недостиг на лекарства срещу малария.

Двете неща са верни едновременно. Тридесет и пет години показват, че детската смъртност е решим проблем и знаем с какво се решава. Последните девет показват, че решението не се прилага само по себе си.