Почти 40 години гонореята не видя нов клас антибиотик. После дойдоха два в два поредни дни

Днес гонореята се лекува с инжекция цефтриаксон в мускула, понякога с таблетка азитромицин отгоре. Според информационния лист на Световната здравна организация от 22 октомври 2025 г. цефтриаксонът е последната останала възможност за първоначално лечение. Тоест списъкът свършва там.

После дойдоха два в два поредни дни. На 11 декември 2025 г. американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) одобри гепотидацин, продаван като Blujepa. На 12 декември одобри золифлодацин, продаван като Nuzolvence, и излезе със съобщение за двете наведнъж. И двата са първи от своя клас.

Последният път, когато гонореята видя антибиотик от нов клас, беше 1987 г. с флуорохинолоните. Оттогава бактерията изчерпа почти всичко останало и остана един последен работещ вариант.

Neisseria gonorrhoeae е дребна бактерия с дълъг списък победи. През последните осемдесет години тя е развила устойчивост към тетрациклините, макролидите (включително азитромицина), сулфонамидите, комбинациите с триметоприм и хинолоните, изброява СЗО. По-скоро започна да се появява и намалена чувствителност към цефиксим и цефтриаксон.

Мащабът не е малък. СЗО оценява новите случаи на гонорея в света за 2020 г. на 82,4 милиона, с несигурност между 47,7 и 130,4 милиона. В САЩ гонореята е втората най-често съобщавана бактериална полово предавана инфекция, с над половин милион регистрирани случая годишно.

Нелекуваната инфекция не остава дребен проблем. Тя увеличава петкратно риска от предаване на ХИВ и води до безплодие, хронична коремна болка при жените, извънматочна бременност и тежки очни инфекции при новородени, които могат да стигнат до слепота.

Устойчивостта работи като сменена ключалка. Бактерията променя мястото, за което лекарството се захваща, и цялата връзка антибиотици, които се захващат точно там, престава да върши работа наведнъж. Затова новото лекарство от стар клас често се проваля още преди да е излязло на пазара: ключалката вече е сменена.

Новият клас не е нов ключ за същата ключалка. Той е врата на друго място. Гепотидацин и золифлодацин се захващат за апарата, с който бактерията копира собствената си ДНК, но по начин, различен от този на старите лекарства. Съществуващите механизми за устойчивост просто не важат за тях.

Гепотидацинът е триазааценафтилен, золифлодацинът е спиропиримидинтрион. Имената са неудобни точно защото са нови: няма стар роднина, чието название да наследят.

Золифлодацинът се приема еднократно, като три грама на прах през устата. Изпитването, което го изведе до одобрение, е публикувано в The Lancet на 11 декември 2025 г. и обхваща 930 пациенти в клиники в Белгия, Нидерландия, Южна Африка, Тайланд и САЩ. Микробиологичното излекуване на урогениталното място е 90,9%, а лекарството не отстъпва на стандартната комбинация от инжекция цефтриаксон и таблетка азитромицин.

Гепотидацинът се приема като две таблетки по три грама през 10 до 12 часа. В изпитването EAGLE-1 при около 600 участници успехът е 92,6%, тоест 187 излекувани от 202, срещу 91,2% при стандартната терапия. Тежки нежелани реакции, свързани с лекарството, няма в нито едно от двете рамена.

И в двата случая думата е „не отстъпва“, а не „превъзхожда“. Ползата не е в по-силното лекарство, а в това, че сега има какво да се даде, когато инжекцията спре да работи.

Тук има подробност, която обяснява защо новите антибиотици идват толкова рядко. Лекарство за хронична болест се пие с години. Антибиотик срещу гонорея се пие веднъж. Пазарната логика работи срещу разработването му.

Затова изпитването на золифлодацина е водено и финансирано не от фармацевтична компания, а от Global Antibiotic Research and Development Partnership (GARDP), партньорство с нестопанска цел, създадено точно за лекарства, които са нужни, но не носят печалба. Производството и разпространението остават при Innoviva Specialty Therapeutics.

И двете одобрения са американски и се отнасят за неусложнена урогенитална гонорея. Инфекциите на гърлото и на ректума остават извън одобрената употреба, а именно гърлените са известни като най-трудни за излекуване. Гепотидацинът е одобрен още по-тясно: за пациенти, които имат ограничени или никакви други възможности.

Nuzolvence се очаква да бъде наличен през втората половина на 2026 г. И накрая, най-предвидимото: устойчивост към новите класове ще се появи. Въпросът е след колко години и колко от тях ще бъдат употребени разумно.