Черният лешояд отново мъти в българските Родопи, 33 години след последното гнездо

На 15 април 2026 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) съобщи, че три двойки черни лешояди са излюпили успешно малки в българската част на Родопите. Екип на организацията е успял да наблюдава и заснеме новоизлюпените птици по време на мониторинг на гнездата през великденските дни.

Това връща черния лешояд като гнездяща птица в българските Източни Родопи след повече от три десетилетия отсъствие. Последното потвърдено гнездене на вида в района е от 1993 г., при язовир „Студен кладенец“.

Черният лешояд (Aegypius monachus) е най-едрият лешояд в Европа и се храни единствено с трупове на умрели животни. Освен ролята си на санитар в природата, птиците са и притегателна точка за туристи, посещаващи Източните Родопи.

Птиците, донесени от Испания, нямаха на кого да подражават. Затова хората първо построиха гнездата, а после ги изчакаха да се нанесат.

Защо лешоядите не се върнаха сами

Единствената естествена колония от черни лешояди на Балканите е в национален парк Дадя, също в Източните Родопи, но от гръцката страна на границата. Колонията наброява около 35 двойки. Птици оттам прелитат в България, най-вече за храна, но проектът за възстановяване стъпва на друг извод: заради малкия си размер и бавния си растеж тази колония трудно би се разширила сама през границата.

Затова възстановяването беше активно. През май 2022 г. пристигнаха първите 17 птици, следвани от две групи по 13 през 2023 г. и по-малки групи през 2024 г. и 2025 г. Общо 40 черни лешояда са пуснати в природата досега, включително още седем през октомври 2025 г. Работата се води от БДЗП и фондация „По-диви Родопи“, заедно с испанската организация GREFA и Rewilding Europe.

Птиците не се пускат направо. Преди това прекарват около половин година в адаптационна волиера между Маджарово и Ивайловград, свикват с района, минават през прегледи и обезпаразитяване и получават GPS предавател и пръстени, за да могат екипите да следят какво се случва с тях.

Тънкият момент: гнездото

Пускането на птици решава едната половина от задачата. Втората половина е къде ще гнездят те, и тя не се решава с пускане.

Аналогията е проста: върнете хора в град, от който всички са се изнесли преди тридесет години, и те няма да заварят нито къщи, нито съседи, които да им покажат как се строи. Пуснатите лешояди са израснали в развъдни центрове. В Родопите нямаше нито стари гнезда, които да заемат, нито колония, от която да се учат.

Решението беше екипите на БДЗП и фондация „Карталско гнездо“ да построят изкуствени гнезда. Резултатът за 2026 г. показва, че се е получило. От осемте регистрирани двойки в българската част на Източните Родопи седем са се установили именно в изкуствени гнезда. От тях четири двойки са започнали мътене, а три са излюпили малки, съобщава ръководителят на проекта д-р Добромир Добрев от БДЗП.

Осем двойки, седем гнезда, четири мътения, три малки. Тази последователност е самата история: интересът е висок, а превръщането му в птици е тясното място.

Не е единствената птица, която се връща

Черният лешояд не се възстановява сам на този пейзаж. На 13 януари 2026 г. БДЗП съобщи резултата от национално преброяване, проведено на 22 ноември 2025 г.: рекордните 654 белоглави лешояда в България. В преброяването са участвали 20 организации и институции и 109 експерти и доброволци, от които 59 в България.

Най-показателното число обаче е за Източните Родопи. Там през ноември 2025 г. са преброени 381 белоглави лешояда, докато преди 40 години в района са живели около 20 птици и три гнездящи двойки. Тоест черният лешояд се връща на място, което вече е било възстановявано веднъж и е проработило.

Работата продължава по проекта LIFE Rhodope Vulture, който тече 60 месеца с общ бюджет 4 160 118 евро, от които 3 120 052 евро европейско финансиране. Целите му включват намаляване на отравянето, бракониерството и сблъсъците с електропреносна инфраструктура, разширяване на естествената хранителна база и създаване на нова гнездова колония в българските Родопи.

Какво още не знаем

Малките са се излюпили, не са отлетели. Между излюпване и напускане на гнездото има месеци, в които всичко може да се обърка, и по данните към момента няма потвърждение, че птиците са напуснали гнездата успешно.

Основната заплаха за лешоядите на Балканите остава незаконното отравяне. Отговорът включва кучета, обучени да откриват отрови, които работят заедно с държавните органи, както и работа с местните хора, но проблемът не е решен. Три малки от 40 пуснати птици е реален напредък и същевременно е много малко буфер: един случай на отравяне може да заличи цял гнездови сезон.