Девет страни в ЕС стигнаха целта за жените в бордовете. В България делът е под една пета

През октомври 2025 г. жените са заемали 38,2% от местата без изпълнителни функции в бордовете на най-големите публични компании в Европейския съюз. Три години по-рано делът е бил 34,8%. Данните са на Европейския институт за равенство между половете, агенция на ЕС, която следи състава на бордовете два пъти годишно и публикува отчета си на 28 май 2026 г.

Числото има значение заради една дата. До 30 юни 2026 г. публичните компании в ЕС трябва да изпълнят изискване, прието с директива през ноември 2022 г. Съюзът като цяло е на 1,8 процентни пункта от едната от двете възможни цели.

Но средното число крие силно разслоение. В девет държави целта вече е изпълнена. В пет други, сред които България, жените са под една пета от тези места.

България е приела закона, с който въвежда директивата, и същевременно е сред петте държави, чиито бордове са най-далеч от целта. Правилото е налице, резултатът още не е.

Директива 2022/2381 не изисква едно нещо, а дава избор между две. Компанията трябва да покрие или поне 40% от местата без изпълнителни функции за по-слабо представения пол, или поне 33% от всички директорски места, включително изпълнителните. Държавата членка решава кой от двата варианта важи на нейна територия.

Разликата между двете места е основното, което трябва да се разбере. Изпълнителните директори управляват компанията всеки ден. Директорите без изпълнителни функции не управляват, а контролират: назначават и уволняват първите, одобряват стратегията и следят рисковете. В българската практика това са членовете на надзорния съвет.

На практика по-лекият вариант, 40%, важи за местата, от които се наблюдава, а по-тежкият, 33%, включва и местата, от които се управлява. Директивата не се прилага за малки и средни предприятия с под 250 служители.

Има и три различни дати, които лесно се смесват. Директивата е приета през ноември 2022 г. Държавите трябваше да я въведат в националното си право до 28 декември 2024 г. А самите компании трябва да покрият целта до 30 юни 2026 г. Компания, която не я покрива, е длъжна да отчита защо и какви мерки взема.

България е сред 14-те държави, които до декември 2025 г. са завършили процедурите по приемане на конкретни законови текстове. Тоест страната не е закъсняла с транспонирането: пет държави още работят по него, а Кипър и Латвия не са отчели никакви мерки.

И въпреки това България е сред петте държави, в които жените са под 20% от местата без изпълнителни функции. Другите са Естония, Кипър, Унгария и Малта. Институтът формулира положението им направо: за да стигнат целта до юни 2026 г., делът на жените в тези страни би трябвало да се удвои за по-малко от година.

Това е и поуката от българския случай, която важи за всяка директива. Приемането на текста и промяната на резултата са две отделни събития, а разстоянието между тях се мери в години, не в месеци.

Мащабът на разликите между държавите е бил огромен от самото начало. Когато Европейският парламент приема правилата през ноември 2022 г., жените са 30,6% от членовете на бордовете в големите публични компании в ЕС, но делът варира от 45,3% във Франция до 8,5% в Кипър.

Днес девет държави са покрили прага от 40% за местата без изпълнителни функции: Италия, Нидерландия, Португалия, Белгия, Германия, Франция, Ирландия, Испания и Дания. Седем от тях са го покривали още през октомври 2022 г., месец преди директивата да бъде приета. Това подсказва, че задължителните квоти в тези страни са предшествали европейското правило.

На равнище целия ЕС по-тежкият вариант вече е изпълнен. През октомври 2025 г. жените заемат 33,6% от всички директорски места, тоест прагът от 33% е достигнат за съюза като цяло. Това не значи, че всяка компания или всяка държава го покрива.

Най-съществената уговорка е къде точно се движи числото. Дългата поредица на института показва, че делът на жените сред директорите без изпълнителни функции расте средно с 1,7 процентни пункта годишно, а сред изпълнителните директори, тези с реалната оперативна власт, само с 0,6 пункта. Правилото натиска най-силно местата, от които се наблюдава, а не тези, от които се управлява.

Институтът предупреждава и за собствените си данни: те покриват извадка от най-големите публични компании във всяка страна, включително малки и средни предприятия, докато директивата важи за всички публични компании без малките и средните. Двете множества се припокриват, но не съвпадат, така че числата са показателни, а не изчерпателни.

И накрая, конкретният процент за България не е публикуван в текста на отчета. Знаем от него само, че е под 20%.