ТенденцияЗелено бъдеще

Най-евтиното електричество в историята: как слънцето поевтиня с 90% за десетилетие

Международната енергийна агенция я нарече „най-евтиното електричество в историята“, а цената на едромащабните слънчеви централи е паднала с около 90% за десетилетие. Ето какво стои зад този обрат и къде са границите му.

17 юли 2026 г.
Оригинална новина: октомври 2020 г.Написана с помощта на AI
3 мин четене
Голяма соларна централа с редици панели под ясно небе по залез
Голяма соларна централа с редици панели под ясно небе по залезИлюстрация: Futuria

Само преди петнайсет години слънчевата енергия беше скъпа ниша, поддържана със субсидии. Днес картината е неузнаваема. В доклада си World Energy Outlook от 2020 г. Международната енергийна агенция определи най-добрите соларни проекти като „най-евтиното електричество в историята“, по-евтино от въглищата и природния газ в повечето големи икономики.

Числата зад това твърдение са впечатляващи. Според Международната агенция за възобновяема енергия усреднената цена на електричеството от едромащабни фотоволтаици, измервана като LCOE (цена за целия живот на централата, отнесена към произведената енергия), е паднала с около 90% от 2010 г. насам. През 2023 г. соларът е бил с около 56% по-евтин от най-евтиния изкопаем вариант, докато през 2010 г. е бил над четири пъти по-скъп от него.

За едно десетилетие слънчевата енергия премина от най-скъпия към най-евтиния начин да произведеш нов киловатчас в голяма част от света.

Какво стои зад спада

Причината не е един пробив, а натрупване. Масовото производство на панели, най-вече в Китай, свали цената им драстично. Всяко удвояване на произведения капацитет носеше поредно поевтиняване, класически пример за така наречената крива на обучение. Към това се добавят по-ефективни клетки, по-евтино финансиране и опит в изграждането. Резултатът е технология, която става по-добра и по-евтина едновременно, година след година.

Важната уговорка

Тук е нужна честност, за да не се превърне добрата новина в подвеждаща. „Най-евтино“ се отнася за производството на електричество, когато слънцето грее. Соларът е променлив: нощем и в облачни дни не произвежда, затова пълната сметка за надеждна денонощна енергия включва и съхранение в батерии, и модернизирани мрежи. Освен това конкретната цена зависи от мястото, така че соларът не е буквално най-евтин навсякъде. Дори с тези уговорки обаче основната икономическа логика вече е обърната в негова полза.

  • МЕА (2020): слънчевата енергия е „най-евтиното електричество в историята“
  • Цената на едромащабната соларна енергия е паднала с около 90% от 2010 г. (IRENA)
  • През 2023 г. соларът е бил с около 56% по-евтин от най-евтиния изкопаем вариант
  • През 2010 г. същият солар е бил над четири пъти по-скъп от изкопаемите горива
  • Основен двигател: масово производство и ефектът на кривата на обучение

Защо това е важно

Когато чистата енергия стане и най-евтината, декарбонизацията престава да бъде въпрос на жертва и се превръща във въпрос на скорост: колко бързо можем да строим централи, мрежи и хранилища. За страни от Европейския съюз, включително България, това означава, че слънчевата енергия вече не е скъп идеализъм, а рационален икономически избор. Предизвикателството се измества от „струва ли си“ към „как да го направим достатъчно бързо и надеждно“.

Източници

Бюлетинът на Futuria

Получавай бъдещето в пощата си.

Всяка неделя по едно кратко, премислено писмо с най-важното от седмицата. Без шум, без паника, без реклама.