Иберийският рис вече е 2663 животни, при под 100 преди двадесет и три години

На 5 юни 2026 г. португалското Министерство на околната среда и енергетиката съобщи резултата от съвместното испанско-португалско преброяване на иберийския рис за 2025 г.: 2663 животни. Това е най-високата цифра, откакто двете страни броят координирано.

За мащаб: през 2002 г. в природата са останали под 100 иберийски риса. Днешният брой е повече от двадесет и шест пъти по-голям. Само за четири години, от 1365 животни през 2021 г., популацията е нараснала с 95 на сто.

Числото идва две години след формалното признание. На 20 юни 2024 г. Международният съюз за защита на природата (IUCN, организацията, която поддържа Червения списък на застрашените видове) премести иберийския рис от категория „застрашен“ в категория „уязвим“. Координаторът на проекта LIFE Lynx-Connect Франсиско Хавиер Салседо Ортис го определи като най-голямото възстановяване на котешки вид, постигано някога чрез природозащита.

Рисът не беше спасен, като беше пазен. Беше спасен, като му беше върната храната.

Защо всичко опира до заека

Иберийският рис е специалист. Менюто му се състои почти изцяло от един вид: европейския див заек. Това е удобно, докато заеците са много, и е смъртоносно, когато свършат. През втората половина на 20 век заешките популации в Испания и Португалия рухнаха заради два внесени вируса, миксоматоза и заешка хеморагична болест. Рисът остана без храна.

Ето аналогията: представете си ресторант, чиято рецепта използва една-единствена съставка и има един-единствен доставчик. Докато доставчикът работи, всичко е наред. Фалира ли той, ресторантът не може просто да смени менюто. Той затваря.

Затова природозащитата на риса се оказа до голяма степен природозащита на заека. IUCN изброява върху какво е стъпило възстановяването: увеличаване на числеността на плячката, тоест на европейския див заек, опазване и възстановяване на средиземноморските храстови и горски местообитания, и намаляване на смъртните случаи, причинени от човека.

Към това се добави и разселването. От 2010 г. насам над 400 иберийски риса са били пуснати в райони на Испания и Португалия, включително животни, отгледани в развъдни центрове. Целта не беше само повече риси, а риси на повече места.

Какво показват числата

Двете числа, които професионалистите гледат, не са общият сбор. Първото е броят на възрастните животни, тези, които могат да се размножават: от 62 през 2001 г. до 648 през 2022 г., по данни на IUCN. Второто е заетата територия: от 449 квадратни километра през 2005 г. до поне 3320 квадратни километра, тоест площ, съпоставима с област Смолян.

Преброяването за 2025 г. добавя и трето, най-важното за бъдещето: 542 размножаващи се женски, със 72 повече от предходната година, и 952 родени малки. Присъствие на рис е потвърдено в 26 отделни района на Иберийския полуостров, като в 18 от тях животните се размножават. Един вид, който се размножава на 18 места, е много по-труден за загубване от вид, който се размножава на едно.

В Португалия преброяването отчете 394 риса, също рекорд за страната: 265 възрастни и подрастващи и 129 малки. „Възстановяването на иберийския рис е една от най-големите истории на успех в опазването на природата в Европа“, коментира португалският министър на околната среда и енергетиката Мария да Граса Карвальо.

Какво още не знаем

„Уязвим“ не значи „спасен“. Това е по-ниско стъпало, но все още вътре в списъка на застрашените видове. IUCN изрежда какво остава: колебания в заешките популации при нови вирусни взривове, болести, предавани от домашни котки, бракониерство, убити животни по натоварените пътища и промени в местообитанията, свързани с климата.

Първото от тях е и най-трудното. Европейският див заек, от който зависи рисът, сам е в категория „застрашен“ в Червения списък. Тоест възстановяването на един вид в момента стъпва върху друг вид, който също е в беда. Един лош вирусен сезон при заеците би се усетил в числата за рисовете със закъснение от година или две, и никой не може да го предотврати с решение.