Проказата се лекува от 80-те, но само две държави са я елиминирали. Чили е втората

През 1976 г. лекари преглеждат всичките 2800 жители на Великденския остров. Проказа откриват при 460 от тях, тоест при повече от всеки седми човек. Болестта е стигнала до острова през 1889 г., най-вероятно от Таити, и оттогава там работи лепрозориум, в който болните прекарват десетилетия зад ограда.

Последният човек, заразил се с проказа на чилийска територия, е открит през 1993 г. На 4 март 2026 г. Световната здравна организация и Панамериканската здравна организация потвърдиха, че Чили е първата страна в Америките и втората в света, преминала официалната проверка за елиминиране на болестта.

Първа беше Йордания, на 19 септември 2024 г. За година и половина списъкът е нараснал от нула на две държави. И то за болест, която се излекува напълно с курс антибиотици от началото на 80-те години на миналия век.

Проказата се лекува с три антибиотика за шест до дванадесет месеца, а лекарствата се раздават безплатно от 1995 г. Въпреки това над 120 държави все още отчитат случаи.

Причинителят е бактерията Mycobacterium leprae. Тя напада кожата, периферните нерви, лигавицата на носа и гърлото, и очите. Предава се с капчици от носа и устата на нелекуван болен, но само при дълъг и близък контакт. Ръкостискане или обща маса не стигат, отбелязва информационният лист на СЗО от 23 януари 2026 г.

Трайната вреда идва от нервите. Когато нервът в ръката или в ходилото спре да работи, човекът престава да усеща болка там. Раната, която не се усеща, се подновява всеки ден и се инфектира. Оттам идват осакатяванията, с които проказата е останала в общата памет, и оттам идва страхът от болните.

Лечението се нарича многолекарствена терапия и представлява комбинация от три лекарства: дапсон, рифампицин и клофазимин. Курсът трае шест месеца при по-леката форма и дванадесет при по-тежката, след което човекът е здрав. От 1995 г. лекарствата се раздават безплатно, отначало с подкрепата на фондация „Нипон“, а след 2000 г. от „Новартис“.

Затова числото 200 000 не говори за лекарството. То говори за намирането на болния. Бактерията расте бавно, първите признаци се появяват след дълго време и през целия този период човек изглежда напълно здрав. Докато някой не отиде до къщата му и не го прегледа, той остава незабелязан в статистиката. Кампанията срещу проказата е кампания по търсене.

Не значи нула случая. Чили продължава да регистрира проказа: между 2012 и 2023 г. в страната са отчетени 47 души, съобщава Панамериканската здравна организация. Всички те са се заразили извън Чили и са пристигнали вече с бактерията. Повечето са мъже и живеят в столичния регион около Сантяго.

Проверява се друго: дали болестта се предава вътре в страната. Комисия от независими експерти, свикана от СЗО и ПАЗО, е прегледала епидемиологичните данни на Чили, системата за наблюдение и начина, по който се проследява всеки отделен случай. Заключението е, че страната може да задържи това състояние и занапред.

Разликата е като между град без пожари и град, в който няма какво да гори. Внесеният случай пламва и угасва при първия лекар. Местното предаване е това, което поддържа огъня.

С проказата Чили става 61-вата страна в света, елиминирала поне една пренебрегвана тропическа болест, и шестата в Америките след Бразилия, Колумбия, Еквадор, Гватемала и Мексико. Целта на ПАЗО е проказата и роднините ѝ по списък да си отидат от региона до 2030 г. Глобалната стратегия на СЗО се казва „Към нулева проказа“ и сочи същата година.

Останалото е аритметика. Над 120 държави още съобщават случаи, но през 2024 г. 55 от тях са отчели нула. Това е групата, от която ще излязат следващите проверени страни, ако задържат нулата достатъчно дълго и ако имат регистър, който комисия може да разгледа.