Първият геном от Древен Египет крие изненада: една пета от корените му водят към Месопотамия

На 2 юли 2025 г. в списание Nature излезе целият геном на мъж, живял в Египет в епохата на първите пирамиди. Това е първият цял геном, разчетен от Древен Египет, и най-старата египетска ДНК досега. Работата е на Института „Франсис Крик“ в Лондон и Университета „Джон Мурс“ в Ливърпул.

Мъжът е погребан в Нуайрат, село на 265 км южно от Кайро. Радиовъглеродният анализ го датира между 2855 и 2570 г. пр.н.е., тоест няколко века след обединението на Египет, на границата между Ранното династично време и Старото царство. ДНК е извлечена от зъбите му.

Резултатът: по-голямата част от произхода му съвпада най-добре с древни хора от Северна Африка, но около 20% води към източната част на Плодородния полумесец, тоест към Месопотамия и съседните ѝ земи. Дотогава връзката между Египет и Месопотамия се виждаше в предметите: писмени системи, опитомени растения и животни, грънчарското колело. Сега се вижда и в хората.

Знаехме, че между Египет и Месопотамия са пътували вещи и идеи. Този геном показва, че са пътували и хора.

Защо това чакаше четиридесет години

ДНК се разпада от топлина. Точно затова Египет, страната с може би най-богатия писмен и археологически архив на света, дълго беше почти празно място на генетичната карта. Опитите да се извлече ДНК от египетски мумии започват преди четири десетилетия, от Сванте Пебо, който по-късно получава Нобелова награда. Цял египетски геном така и не се получава.

Преди тази работа единствената ядрена ДНК от Древен Египет идваше от Абусир ел-Мелек и то от хора, живели между 787 г. пр.н.е. и 23 г. сл.н.е., тоест хиляди години по-късно. При това не бяха цели геноми, а отделни четени участъци: между 90 000 и 400 000 позиции. Разликата е като между няколко изречения от една книга и цялата книга.

Този път ДНК оцелява и вероятното обяснение е самото погребение. Тялото е поставено в голям керамичен съд, вкопан в скална гробница. Според авторите точно това погребение в делва може да е запазило ДНК в степен, каквато в Египет не е била отчитана досега. Помага и това, че мъжът е живял преди изкуственото мумифициране да стане обичайна практика.

Какво знаем за самия човек

Костите разказват отделна история, независима от ДНК. Мъжът е бил висок между 157 и 160 см и е доживял до около 44 до 64 години, като горният край на този диапазон е по-вероятен. За времето си това е дълъг живот.

Зъбите му са силно изтрити, а ставите и прешлените носят тежък артрит. Следите по мускулните залавни места показват дълги години физически труд. И тук се появява напрежението, което самите автори отбелязват: тежкият труд не се връзва с гробницата. Погребение в делва в скална гробница обикновено е било за хора с по-висок статут.

Авторите отиват дотук и спират. Според статията следите от натоварване са, цитат, „макар и косвени, не несъвместими с тези на грънчар, какъвто е изобразяван в древноегипетските изображения“. Това е предпазлива формулировка и си струва да се запази такава: тя допуска грънчарството, не го установява.

Има и една подробност за пътя на самия скелет. Той е изваден през 1902 г. и подарен на Световния музей в Ливърпул. „Този човек е изминал изключителен път“, казва Линус Гърдланд Флинк от Университета в Абърдийн, един от ръководителите на изследването. Скелетът е оцелял при бомбардировките над Ливърпул през Втората световна война. Те унищожават по-голямата част от човешките останки в колекцията на музея.

Какво още не знаем

Един човек не е население. Авторите го казват направо в заключението си: анализът е ограничен до един-единствен египтянин, който заради сравнително високостатусното си погребение може и да не е представителен за времето си.

Внимание заслужава и как е формулиран самият процент. Статията не твърди, че една пета от рода му е месопотамска в буквален смисъл. Твърди, че тази част от генома му съвпада най-добре с наличните към момента геноми от този регион. Ако утре бъдат разчетени древни геноми от други места, картината може да се премести.

„Надяваме се бъдещи проби от Древен Египет да покажат по-точно кога е започнало това движение от Западна Азия“, казва Аделин Морез Джейкъбс, водещ автор на изследването. Дотогава остава един геном: първият, но само първият.