Наградата по математика, която се дава веднъж на три години, отиде при българин, който преподава в Лос Анджелис

На 6 юли 2026 г. Институтът по математика и информатика при Българската академия на науките обяви носителя на своята Награда по математика. Тя се дава веднъж на три години на български математик под 40 години. Тазгодишният носител е д-р Евгени Димитров, преподавател в Университета на Южна Калифорния.

Мотивите: работа във вероятностите, която обяснява как се държат сложни случайни явления в два вида математически модели, на растящи повърхнини и на случайни матрици. По формулировката на института Димитров е сред световните водачи в бързо развиващата се теория на гибсовите ансамбли от линии.

Пътят му минава през Принстън за бакалавърска степен и MIT за докторат, при проф. Алексей Бородин. Като ученик в България печели бронзов медал на Международната олимпиада по математика и сребърен на Балканската олимпиада, и двата през 2008 г. На самата церемония не присъства заради предварителни ангажименти и ще получи наградата по-късно.

Осемнадесет години между един ученически бронз и наградата, която България дава веднъж на три години.

Какво значи „растящи повърхнини“

Ето най-простия пример. Капнете кафе върху салфетка и гледайте ръба на петното. Той не е окръжност. Назъбен е, защото се движи през влакната на хартията, а те навсякъде са различни. Ако запалите лист хартия, ръбът на изгарянето прави същото. Ако растете кристал, ръбът пак е такъв.

Изненадата, около която се върти цяла област от съвременната вероятност, е че тези неща си приличат. Кафето, огънят и кристалът нямат нищо общо помежду си, но грапавината на ръба им се подчинява на едни и същи закономерности. Тоест случайността тук не е шум, който да бъде премахнат. Тя има форма, а формата е обща за много различни физически системи.

Гибсовите ансамбли от линии са един от инструментите, с които такива фронтове се хващат математически: вместо един ръб се разглежда цял сноп случайни линии, които не могат да се пресичат и си пречат една на друга, точно както опънати въжета в един сноп се притискат. Оказва се, че този сноп е по-лесен за анализ от единичния ръб, а от него може да се извлече как се държи ръбът.

Другата половина от мотивите, случайните матрици, изглежда несвързана, а не е. Това са таблици от числа, попълнени случайно, и техните собствени стойности се подреждат по същите закономерности. Точно тази прилика между явления, които нямат обща причина, е онова, което прави областта интересна.

Защо това е история за България

Наградата не е международна. Тя е българска, дадена от български институт на български математик. Международното в случая е къде работи носителят ѝ: Принстън, MIT, Лос Анджелис.

И точно това е смисълът на решението. Институтът е могъл да награди някого, който е останал. Вместо това е избрал да признае, че школата, която е произвела един олимпиец през 2008 г., има дял в математиката, която той прави днес, независимо в кой часови пояс се прави тя. Наградата е обявена на конференцията „Дни на математиката в София“, на която тази година са дошли над 200 учени от над 30 държави.

Какво още не знаем

БТА описва наградата като българския еквивалент на медала Fields. Това е сравнение на медията, не определение на института. Общото между двете е възрастовата граница от 40 години. Медалът Fields се присъжда от Международния математически съюз на четири години и е световно отличие; тази награда е национална. Разликата е важна, за да не се превърне добрата новина в невярна.