Телескопът „Евклид“ пусна първите си данни: 26 милиона галактики за карта на тъмната Вселена

На 19 март 2025 г. екипът на мисията „Евклид“ пусна за пръв път научни данни от телескопа, който Европейската космическа агенция (ESA) изстреля през 2023 г., за да картографира тъмната страна на Вселената. Пакетът, наречен Quick Release 1, покрива около 63 квадратни градуса небе, площ колкото повече от 300 пълни луни една до друга, и вече съдържа образи на 26 милиона галактики.

Това е само предвкусване. За шест години „Евклид“ ще заснеме над една трета от цялото небе и милиарди галактики. Но дори тази първа хапка, събрана върху 0,04% от планираната площ, беше достатъчна, за да открие близо 500 непознати досега гравитационни лещи (галактики, чиято маса изкривява пространството и увеличава светлината зад тях) и почти 2700 кандидати за джуджести галактики.

Част от галактиките в тези снимки са толкова далечни, че светлината им е пътувала до 10,5 милиарда години, преди да стигне до телескопа. Виждаме ги такива, каквито са били, когато Вселената е била още млада.

Върху едва 0,04% от бъдещата си карта „Евклид“ вече намери близо 500 непознати гравитационни лещи. Пълната мисия ще картографира над една трета от небето.

Какво търси „Евклид“

Около 95% от Вселената е невидима. Обикновената материя, от която сме направени ние, звездите и планетите, е едва 5%. Останалото са две неизвестни: тъмна материя, която държи галактиките заедно с гравитацията си, и тъмна енергия, която тласка Вселената да се разширява все по-бързо. Никоя от двете не свети, затова не могат да се видят пряко.

„Евклид“ ги проследява по сенките им. Телескопът измерва как масата на предните галактики изкривява формите на милиони по-далечни галактики зад тях, точно както чаша вода изкривява това, което стои от другата ѝ страна. По степента на изкривяване учените пресмятат къде е скрита масата, дори когато тя не излъчва светлина.

Какво носят първите данни

Първият пакет показва три от бъдещите дълбоки полета на „Евклид“, участъци от небето, които телескопът ще снима отново и отново, за да улови най-слабите обекти. За намиране на гравитационните лещи екипът съчета три подхода: доброволци през интернет, които преглеждат снимки, изкуствен интелект, обучен да разпознава изкривени форми, и накрая проверка от специалисти.

Освен лещите анализът откри 2674 кандидати за джуджести галактики, малки струпвания звезди, които се смятат за градивните тухли на по-големите галактики. Всичко това идва от част от небето, колкото няколко разперени длани, вдигнати към звездите.

Какво още не знаем

Тези първи данни не са дълбоки колкото това, което ще последва: те са снети с експозиция на широкото проучване, не на дълбоките полета. Големият въпрос, дали тъмната енергия наистина е постоянна, или се променя във времето, ще получи отговор едва след години наблюдения. Първата хапка показва, че методът работи, а не че загадката е решена.