Българските физици, които работят по изкуственото слънце на Европа

Когато стане дума за термоядрен синтез, звучи като нещо, което се случва някъде другаде: в лаборатории на богати държави, далеч от София. Реалността е по-обнадеждаваща. От години български учени са част от общия европейски проект за овладяване на енергията на звездите, а страната е пълноправен член на консорциума EUROfusion.

Термоядреният синтез е процесът, който захранва Слънцето: сливането на леки атомни ядра освобождава огромно количество енергия. Ако бъде овладян на Земята, той обещава практически неизчерпаем източник на електричество, без въглеродни емисии и без дългоживеещите радиоактивни отпадъци на класическите атомни централи. Затова десетки държави инвестират съвместно в изследването му.

Какво всъщност прави България

България участва в европейската програма за термоядрен синтез чрез Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) към Българската академия на науките, който фигурира в списъка на членовете на EUROfusion. В усилието са включени и Софийският университет, Институтът по електроника и Техническият университет в София. Българските екипи работят по физиката на термоядрената плазма и по радиационната устойчивост на нови материали, които трябва да издържат на екстремните условия в бъдещите реактори.

През 2018 г., когато България председателстваше Съвета на Европейския съюз, София беше домакин на Общото събрание на EUROfusion. На форума се събраха 38 представители на държавите членки, а домакин беше българската асоциация по управляем термоядрен синтез към ИЯИЯЕ. Това не е символично присъствие: то е признак, че страната има място на масата, където се вземат научните и финансовите решения на програмата.

Истинската история тук не е за един стартъп, а за нещо по-трайно: български институти и университети, вплетени в най-амбициозния енергиен експеримент на континента.

ITER: най-големият експеримент в света

Сърцето на европейските усилия е ITER, гигантски токамак, който се строи в Кадараш в Южна Франция. По него си сътрудничат Европейският съюз заедно с Япония, САЩ, Русия, Китай, Индия и Южна Корея. Целта на ITER е да демонстрира „горяща плазма“, при която енергията от самите термоядрени реакции поддържа температурата на плазмата, тоест реакторът се самозагрява. Пътят е дълъг и труден, а сроковете нееднократно се удължаваха, но проектът си остава пробен камък за цялата технология: свръхпроводящи магнити, дистанционна поддръжка и системи за производство на тритий.

Приносът на България е и в следващото поколение учени. През 2023 г. преподаватели от Физическия факултет на Софийския университет участваха активно в European Fusion Teacher Day, инициатива, която запознава учители и ученици с науката зад синтеза. Така знанието не остава затворено в институтите, а стига до класните стаи.

Защо това е важно

Термоядрената енергия няма да реши енергийните ни проблеми утре: между експеримента и работеща централа стоят десетилетия. Но участието на България не е второстепенно. То означава, че български физици и инженери трупат опит в предната линия на едно от най-сложните научни начинания на човечеството, а младите изследователи имат къде да се развиват, без да напускат страната. Това е историята, която заслужава да бъде разказана, вместо преувеличените обещания за прототипи след две години.