Бедността в Парагвай падна до 16% за година

През 2025 г. под линията на бедността в Парагвай са живели 16,0% от хората. Година по-рано делът е бил 19,6%. Спадът от 3,6 процентни пункта за дванадесет месеца е обявен на 27 март 2026 г. от Националния статистически институт на страната, който мери бедността чрез постоянно домакинско изследване.

В абсолютни числа под линията остават около 985 000 души. Крайната бедност е 2,4% при 1,2% в градовете и 5,5% в селата. Погледнато по-надалеч, спадът е още по-голям: според оценка на Световната банка от октомври 2024 г. бедността в Парагвай е била 51,4% през 2003 г.

Интересното в случая не е числото, а че статистиката казва защо е паднало.

Без трите социални програми бедността в Парагвай е щяла да е 19,9%, а не 16,0%. Тоест около 239 000 души не са паднали под линията, защото програмите са съществували.

Линията на бедността в Парагвай не е абстракция, а цена. Тя е стойността на кошница от храна и основни стоки: 933 108 гуарани на човек месечно в градовете и 681 839 в селата. Домакинство, чийто доход на човек е под тази сума, се брои за бедно.

Оттук идва и начинът да се провери кое е помогнало. Статистиците знаят колко пари е получило всяко анкетирано домакинство и от какъв източник. Затова могат да извадят наум помощите от дохода и да преброят наново колко домакинства падат под линията.

Все едно да пресметнеш колко тежи чадърът: не като го претеглиш, а като застанеш веднъж с него и веднъж без него под същия дъжд. Резултатът: без програмите Tekopora, Hambre Cero и Adultos Mayores бедността е щяла да стигне 19,9%, а не 16,0%.

Трите програми са прости по устройство. Tekopora превежда пари на бедни семейства срещу условия, свързани с училище и здраве. Hambre Cero, което на испански значи „нула глад“, е безплатно хранене в училищата. Adultos Mayores е пенсия за възрастни хора без осигуряване. Никоя от тях не е сложна технология.

Двадесет години по-рано беден е бил всеки втори парагваец. Днес е всеки шести. Малко страни в света са изминали такова разстояние толкова бързо и с толкова малко драма.

Икономиката помага. Реалният растеж на Парагвай през 2025 г. е 6,6%, над очакванията. Доходът на човек расте средно с 2,4% годишно между 2004 и 2024 г. През юли 2024 г. Moody's повиши кредитния рейтинг на страната до инвестиционен, а през декември 2025 г. S&P направи същото.

Но растежът сам по себе си не намира най-бедните. Числото 239 000 е точно измерването на разликата между икономика, която върви нагоре, и икономика, която върви нагоре и води някого със себе си.

Разликата между града и селото остава голяма: 13,6% срещу 22,1%. Крайната бедност в селата е 5,5%, тоест над четири пъти повече от градските 1,2%. Средното число от 16,0% крие тази пропаст.

По-голямият риск е времето. Парагвай изнася соя и говеждо, а Световната банка изрично отбелязва, че страната остава силно уязвима към суши и наводнения, които и преди са спирали растежа и спада на бедността. Една лоша година може да върне част от постигнатото.

И една уговорка за числата. Световната банка мери бедността в Парагвай и по своя международна линия от 8,30 долара на човек на ден по паритет от 2021 г., по която делът за 2025 г. е около 18%, а не 16,0%. Двете числа не си противоречат, а мерят различни неща с различни линии.