Последната колонка с оловен бензин затвори в Алжир

През юли 2021 г. бензиностанциите в Алжир спират да предлагат оловен бензин. С това последната държава в света излиза от списъка и на 30 август 2021 г. Програмата на ООН по околната среда обявява, че епохата на оловния бензин е приключила.

Мащабът на свършеното се вижда от началната точка. Когато кампанията започва през 2002 г., 86 държави още използват оловен бензин, отбелязва в изявлението си генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Деветнайсет години по-късно те са нула.

По оценка на ООН премахването на оловото от бензина ще предотвратява над един милион преждевременни смъртни случая годишно от сърдечни заболявания, инсулти и рак. Числото е прогноза, не измерен резултат, и е редно да се чете така. Но посоката не е спорна.

Оловото влиза в бензина през 20-те години на миналия век. Първите клинични изследвания, доказали отровното му действие върху хората, се появяват едва през 1969 г. Между двете дати минават близо петдесет години.

Защо изобщо някой е слагал олово в бензина

Отговорът е скучен и точно затова е поучителен: защото работеше. В двигателите от началото на миналия век горивото често се самозапалва в неподходящ момент и моторът тропа. Тетраетиловото олово, добавено в бензина, спира това. Изобретението на американския инженер Томас Мидгли младши превръща тромавите двигатели в плавно работещи, отчита анализът на Our World in Data.

Проблемът е какво става с оловото после. То не остава в двигателя. Излиза през ауспуха като фини частици, увисва във въздуха на градовете и хората го вдишват. Десетилетия наред всяка кола е била малък разпръсквач на тежък метал по улиците, на които децата играят.

И тук е същината. Оловото не е като цигарения дим, който вреди толкова, колкото го има. За него няма безопасна доза. Според информационния лист на СЗО, обновен на 10 юни 2026 г., няма известна безопасна концентрация на олово в кръвта, а дори стойности от 3,5 микрограма на децилитър се свързват с понижена интелигентност при децата.

СЗО е недвусмислена и за характера на щетата: оловото може трайно да засегне развитието на детския мозък и води до понижен коефициент на интелигентност, скъсено внимание и промени в поведението. Думата е „трайно“. Такова увреждане не се лекува после. Оттам и цялата логика на кампанията: единственият работещ ход е металът изобщо да не стигне до детето.

Какво променя това

Освен здравето, ООН оценява ползата за световната икономика на 2,45 трилиона долара. Числото е приблизително и също е оценка, но зад него стои проста сметка: болните хора не работят, а децата с увредено развитие никога не стигат до производителността, която иначе биха имали.

По-интересното е кой се оказа бърз. Според Our World in Data през 2002 г. оловният бензин още се използва в почти всяка страна в Африка на юг от Сахара, а до 2006 г. вече е забранен в целия регион. Тоест около четири години. За сравнение, Япония, първата страна, забранила го напълно, го прави чак през 1986 г., шест десетилетия след въвеждането му.

Какво още не знаем

Най-важното уточнение е, че оловото не си е отишло. През 2023 г., две години след края на оловния бензин, излагането на олово е причинило над 3,5 милиона смъртни случая в света, главно чрез ефекти върху сърцето и кръвоносните съдове, отчита СЗО. Бензинът беше един източник, не единственият: остават боите, акумулаторите, водопроводните тръби, съдовете за готвене, някои подправки и нерегламентираното рециклиране.

Стеснението важи и буквално. Приключи оловният бензин за автомобилите. Авиационното гориво за самолетите с бутални двигатели продължава да съдържа олово.

И трето, милионът предотвратени смъртни случая годишно остава прогноза. Измерено намаление на смъртността след 2021 г. още не е публикувано, а и не би могло да се очаква толкова скоро: това е разлика, която се появява в статистиката след поколение, не след няколко години.