Партия с под 8% от местата спря дълбоководния добив в Норвегия. За втори път

На 9 януари 2024 г. Норвегия стана първата държава в света, отворила своя континентален шелф за търсене на минерали по морското дъно. Площта е 281 200 квадратни километра, два пъти и половина колкото България. Почти две години по-късно е ясно, че от тези води няма да бъде извадена нито буца руда поне до 2029 г.

Решението не дойде от съд, нито от нов закон. Дойде от бюджета.

Изборите през септември 2025 г. не дадоха мнозинство на никого. Норвежката работническа партия управлява като малцинствено правителство и всяка година трябва да намира чужди гласове, за да мине бюджетът ѝ. На 3 декември 2025 г. тя се разбра със Социалистическата лява партия и с Партията на зелените, а два дни по-късно парламентът гласува.

Оттук идва и цялата тежест на Социалистическата лява партия, която държи под 8% от местата. Все едно да си единственият с ключ от входа на блока: не притежаваш сградата, но никой не влиза без теб. В този случай ключът е бюджетът, а цената на гласа беше дълбоководният добив.

Същият лост беше използван и година по-рано. През декември 2024 г. партията вече спря първия лицензионен кръг. „Радвам се, че успяхме да го спрем отново, и се надявам, че сега сме го спрели завинаги“, каза депутатът от партията Ларс Халтбрекен.

Спряно е издаването на лицензи за целия сегашен парламентарен мандат, който изтича през 2029 г. Отпада първият лицензионен кръг, планиран за 2026 г. През юни 2024 г. Министерството на енергетиката предложи за него 386 блока с обща площ около 106 000 квадратни километра. Съкратено е и държавното финансиране за картиране на минералите по дъното.

В сила обаче остава самото решение от януари 2024 г. Шелфът си е отворен на хартия. Няма забрана, има отлагане, а разликата между двете е следващият парламент.

Търсените суровини са мед, цинк, кобалт и редки елементи, нужни за батерии и електроника. Те се намират в сулфидни находища около хидротермалните извори по дъното и в кори по подводните планини. Това са едни от най-слабо изследваните места на планетата и точно липсата на данни е основният аргумент на противниците.

Аргументът не се чува само в Норвегия. През 2024 г. над 900 океански учени подписаха писмо с искане за глобално спиране. Европейският парламент прие резолюция срещу норвежкото решение още на 7 февруари 2024 г. Към август 2026 г. 46 държави подкрепят мораториум или предпазна пауза върху дълбоководния добив, включително шест африкански: Малави, Кения, Мадагаскар, Мавриций, Мозамбик и Република Конго.

Не знаем дали паузата ще стане постоянна. Тя виси на един парламентарен мандат и на аритметиката на едно малцинствено правителство, а и двете се сменят на избори.

Не знаем и какво ще покаже науката дотогава. Спряно е и държавното картиране на дъното. Значи част от изследванията, които биха дали отговор, също остават без пари. Предпазната пауза печели време, но сама по себе си не произвежда данните, заради които е поискана.

Норвегия не забрани дълбоководния добив. Отложи го с още четири години и махна парите за картиране на дъното, а решението може да падне при следващия парламент.