Хуманоиден робот за 13 500 долара оперира живо прасе, изцяло воден от хирург от разстояние

Два хуманоидни робота отстраниха жлъчния мехур на живи прасета в две отделни лапароскопски операции. Това е първият път, в който човекоподобни роботи с общо предназначение извършват истинска хирургия върху жив организъм. Работата е на инженери и хирурзи от Калифорнийския университет в Сан Диего и е публикувана в списание Nature на 8 юли 2026 г.

Най-важното за разбирането на новината е нивото на самостоятелност. Двете операции бяха изцяло дистанционно управлявани. Хирург седеше пред конзола с ръчни контролери, стереоскопичен визьор и педал, а роботът повтаряше движенията му на операционната маса. Роботът не взе нито едно решение сам. Мисленето остана изцяло у човека, машината само изпълняваше.

Причината това да е пробив е в цената и в вида на машината. Основата е серийно произвеждан хуманоиден робот с общо предназначение (модел Unitree G1), който струва около 13 500 долара, а не специализирана хирургична система за милиони. Екипът добави адаптери към ръцете му, за да захваща стандартни лапароскопски инструменти, същите, които се използват и днес в операционните.

Как беше направено

Лапароскопската операция се прави през няколко малки разреза, през които влизат тънка камера и дълги инструменти, вместо да се отваря коремът широко. Роботът, наречен от екипа „Surgie“, е висок около 150 сантиметра и тежи около 27 килограма. По време на процедурата той захвана и премести тъкан, дисектира около жлъчния мехур, постави клипсове и отдели органа от чернодробното легло.

Дистанционното управление работи като кранист в кабина: операторът движи ръцете си, а рамото навън повтаря точно всяко движение. Разликата е, че тук инструментите са хирургически, а „навън“ означава сантиметри в корема на пациента. При първата операция екипът беше смесен: един робот и хирург в ролята на асистент. При втората две от машините работеха една до друга, всяка водена от свой оператор.

Защо това е различно от досегашните хирургични роботи

Хирургичните роботи не са новост. Системата da Vinci се използва в болници по света от години. Но тя е построена само за едно нещо, струва скъпо и заема цяла операционна. Идеята тук е обратната: универсална машина, която иначе би могла да носи товари или да работи в склад, временно поема ролята на хирургичен помощник, защото е достатъчно сръчна и достатъчно евтина.

Д-р Шанглей Лиу, един от авторите, описва потенциала така: цената е част от досегашната, а мястото в операционната също. Затова, според него, такава система би могла да се разположи лесно на места без пълна хирургична зала, от отдалечени райони до бойно поле, а един ден и в космоса. Засега това е хоризонт, не постигнат резултат, но именно евтината и подвижна основа го прави мислим.

Пробивът не е, че робот оперира сам. Пробивът е, че евтина машина с общо предназначение свърши истинска хирургична работа, докато хирург я управляваше изцяло.

Какво още не знаем

Първото и най-важно ограничение вече беше казано: системата е дистанционно управлявана, не самостоятелна. Един от ръководителите на екипа, проф. Майкъл Йип, определя дългосрочната цел като „автономен хирургичен асистент“, тоест самостоятелността е посока, а не днешно състояние. Всяко твърдение, че „робот е оперирал“, трябва да се чете именно така: човек оперира, роботът е инструментът.

Хуманоидната система се представи по-добре от ръчната лапароскопия на тестови задачи, но остана зад специализирания робот da Vinci Xi, който завърши същите задачи по-бързо и по-точно. Правите движения бяха прецизни, със средно отклонение от 1,30 милиметра, но при извитите движения отклонението скочи до 10,40 милиметра. Забавянето при управлението беше 156 милисекунди, малко над прага от 150 милисекунди, който се смята за желателен в хирургичната роботика.

По време на операциите роботите се нуждаеха от повторно калибриране и наместване, а някои прекъсвания надхвърляха три минути, докато екипът пренасочваше машината и подравняваше рамената ѝ спрямо портовете. При втората операция се появиха и усложнения: леко изтичане на жлъчка и кървене от чернодробното легло, които екипът овладя със смукане и електрокоагулация.

И накрая мащабът: това бяха две операции, върху прасета, не върху хора. Прасето се използва като модел, защото анатомията му е близка до човешката, но разстоянието от успешна процедура върху животно до одобрена операция при пациент се измерва в години и в много повече случаи. Това е ранно доказателство за приложимост, не готова технология за клиника.