31 години след войната Хърватия извади и последната мина

На 27 февруари 2026 г. хърватският вътрешен министър Давор Божинович обяви, че в Хърватия вече няма минирани площи. „След близо 30 години завършихме унищожаването на всички противопехотни мини в минираните райони“, каза той. На 9 март международният орган на Отавската конвенция, договорът за забрана на противопехотните мини, потвърди, че Хърватия е изпълнила задължението си.

Мините са заложени по време на войната от 1991 до 1995 г., когато Югославия се разпада. Разчистването започва през 1996 г. и отнема тридесет години. По данни на органа на Отавската конвенция са открити и унищожени близо 107 000 мини и около 470 000 невзривени боеприпаса, тоест над половин милион отделни предмета, всеки от които е трябвало да бъде намерен поединично.

Хърватската национална телевизия съобщава, че за 31 години мините са отнели живота на 208 души, сред които 41 сапьори, а разчистването е струвало около 1,2 милиарда евро.

Мините се залагат за дни. Изваждат се тридесет години. Това съотношение е цялата причина светът да ги забрани.

Защо отнема тридесет години

Противопехотната мина е проектирана да не бъде намерена. Тя е малка, често пластмасова, за да не се вижда на металотърсач, и се задейства при натиск от няколко килограма. Веднъж заложена, тя не знае кога свършва войната.

Проблемът не е в изваждането на една мина, а в доказването, че мини няма. Разликата е като между това да намериш ключовете си в тъмна стая и това да убедиш някого, че в стаята със сигурност няма ключове: първото приключва, когато ги напипаш, второто изисква да опипаш всеки сантиметър от пода.

Затова разминирането се мери в квадратни метри, а не в брой мини. Всяко подозрително поле се обхожда с детектори, машини и обучени кучета, а после се обхожда отново. По данни на Landmine & Cluster Munition Monitor, цитирани от Osservatorio Balcani e Caucaso, в края на 2020 г. в Хърватия все още са били замърсени 279,55 квадратни километра, от които 196,89 със сигурност минирани.

Работата се координира от Хърватския център за противоминна дейност, създаден през 1998 г. Първоначалният срок пред страната е бил март 2019 г. През 2018 г. той е удължен до 2026 г. Тоест дори с планиране, пари и европейско финансиране задачата се е оказала със седем години по-дълга от обещаното.

Какво променя това

Минираното поле не е просто опасно. То е изтеглено от икономиката. Не се оре, не се строи, не се минава напряко през него, а децата в съседното село растат с правило да не влизат там. Всеки разчистен квадратен километър се връща като земя, върху която може да се живее.

Числото 208 показва и другата страна. Загиналите не са само хора, стъпили случайно върху мина: 41 от тях са сапьори, тоест хора, които са отишли там нарочно, знаейки какво има под краката им.

С Хърватия държавите по Отавската конвенция, изпълнили задължението си за разчистване, стават 32, от които осем в Европа. За България това не е абстрактна новина: Балканите остават регион, в който няколко държави още имат минирани площи от 90-те години, а хърватският случай показва мащаба на сметката, която една война оставя след себе си.

Какво още не знаем

„Свободна от мини“ е технически и правен статут по Отавската конвенция, а не обещание, че никога повече няма да бъде намерен боеприпас. Хърватия ще продължи програмите за обучение на населението за рисковете, което само по себе си е признание, че земята помни повече, отколкото картите показват.

Няма и публикуван официален отчет за общата цена на разминирането от 1996 г. досега. Числото от около 1,2 милиарда евро е оценка на хърватската национална телевизия, а не одитирана сума.