Десет случая в целия свят: гвинейският червей почти изчезна

През 2025 г. в целия свят са регистрирани десет случая на гвинейски червей при хора. Когато кампанията за изкореняване започва през 1986 г., същата болест поразява около 3,5 милиона души годишно в 21 страни в Африка и Азия. Числата са на Центъра Картър, американската организация, която води кампанията от близо четири десетилетия и обяви данните на 30 януари 2026 г.

Спадът е с над 99,99%. Необичайното е как е постигнат. Срещу гвинейския червей няма ваксина. Няма и лекарство, което да го лекува. Болестта отстъпва, защото хората в засегнатите села са се научили да цедят водата си.

Ако гвинейският червей бъде изкоренен, това ще е първата болест в историята, победена без нито една ваксина и нито едно лекарство. Единственият инструмент е промяна в ежедневните навици.

Как се спира болест, срещу която няма лекарство

Паразитът се предава почти само по един начин. Според информационния лист на Световната здравна организация заразяването става с пиене на застояла вода, в която живеят дребни рачета, наречени циклопи. Те носят ларвите на червея. Човек ги поглъща заедно с водата, стомашният сок разтваря рачето, а ларвата оцелява.

Оттам нататък следва дълго мълчание. Целият цикъл отнема между 10 и 14 месеца. Около година след заразяването в около 90% от случаите на подбедрицата се появява парещ мехур, от който бавно излиза възрастен женски червей, дълъг до около 90 сантиметра. Излизането трае седмици и обездвижва човека за дълго.

Тук кръгът се затваря. Болният потапя крака си във водата, за да облекчи паренето, а червеят точно тогава изпуска ларвите си. Водоемът се заразява и всичко започва отначало, само че със следващия човек, който пие оттам.

Затова кампанията не напада паразита, а прекъсва кръга. Логиката е като на огън, който гори единствено защото някой всяка сутрин му носи дърва: не е нужно да гасиш пламъка, достатъчно е да спреш доставката.

На практика това са три неща. Платнени филтри, през които всяко семейство цеди водата си, преди да я изпие. Препарат, който убива рачетата в застоялите водоеми. И издирване на всеки болен, за да не се доближи до вода, докато червеят излиза. Последното се нарича овладяване на случая и се крепи на хиляди доброволци по селата.

Какво променя това

Гвинейският червей рядко убива. Той прави друго: изважда човек от строя за седмици, често точно в месеците на сеитба или жътва. Село, в което половината възрастни куцат, не прибира реколтата си. Затова болестта се задържа най-дълго там, където и бедността.

Има и втори резултат, който не се вижда в статистиката за болестта. За да работи филтърът, някой трябва да обиколи всяка къща, да обучи хората и да се върне да провери. Тази мрежа от обучени доброволци остава в селата и след като червеят си отиде.

Какво още не знаем

Десет е предварително число. Центърът Картър отбелязва, че данните се потвърждават официално обикновено през март.

По-същественото е, че нула случаи при хора не означава изкореняване. За да признае една страна за свободна от болестта, Световната здравна организация изисква три поредни години без нито един случай при хора и без нито едно заразено животно. Второто условие е спънката: през 2023 г. само в Чад са отчетени 406 заразени кучета, а също 251 в Камерун и 85 в Ангола.

Кучетата се заразяват по същия начин като хората и поддържат паразита жив дори когато хората вече не боледуват. Работата продължава в шест африкански страни: Ангола, Камерун, Чад, Етиопия, Мали и Южен Судан. Дългият цикъл на паразита означава и че последният случай ще бъде разпознат като последен едва година след като се появи.